Нови снимки, направени от телескопа “Хъбъл” потвърждават, че десетата планета в Слънчевата система е съвсем малко по-голяма от Плутон. По-рано се предполагаше, че Седна (или Ксена в някои трактовки) е с 25-30% по-голяма. Любопитното в случая е, че ако размерът й наистина е по-малък от очаквания, то тогава светимостта на повърхността й е значително по-голяма от очакваното, а това предполага постоянно обновяване на повърхностния слой.

Официално планетата се нарича 2003 UB313. Тя беше открита през юли 2005 година. Намира се на около три пъти по-голяма дистанция от Слънцето, отколкото е Плутон. Яркостта й свидетелстваше, че е по-голяма от Плутон, но не беше ясно точно колко го превъзхожда по размер, защото астрономите не можеха да изчислят колко от слънчевата светлина се отразява от повърхността й.

Откривателите на планетата предполагаха, че повърхността й, подобно на тази на Плутон, отразява около 60% от слънчевата светлина. Ако това е така, би следвало Седна да е 25-30% по-голяма от Плутон. Тези резултати обаче допускат много голямо отклонение – 400 километра. Сега астрономите могат да анализират снимките от “Хъбъл”, направени през декември миналата година. От тях става ясно, че диаметърът й е с малко повече от 100 километра по-голям от този на Плутон – 2400 за Седна срещу 2290 за Плутон.

Фактът, че планетата е по-малка от очакваното, означава, че повърхността й отразява 86% от падащата светлина. Това я прави почти толкова светла, колкото прясно навалял сняг и значително по-ярка от който и да е друг обект в Слънчевата система, освен спътника на Сатурн Енцелад. Спектралните изследвания показват, че повърхността й е покрита със замръзнал метан, подобно на тази на Плутон. За разлика от Плутон обаче, който е осеян със светли и тъмни петна на повърхността, Седна е необичайно ярка, а това прави невъзможно да се определи колко бързо се върти около оста си.

Ричард Бинзел, планетолог от Масачузетския Технологичен Институт (МТИ) казва пред New Scientist следното: “Космосът е мръсно място. Частици от слънчевия вятър постоянно замърсяват ледените структури и ги правят по-тъмни. Много е трудно да се поддържа повърхността на една планета толкова чиста и бяла – необходимо е постоянно да има процес на обновяване”.

Учените виждат два възможни начина, работещи заедно за поддържането на “чистотата” на десетата планета. Седна обикаля около Слънцето по много разтеглена орбита. В най-близката си точка от орбита си планетата е на 38 AU, а в най-отдалечената – на 97 (1 астрономична единица (AU) е разстоянието от Земята до Слънцето). Когато планетата, която се завърта около Слънцето за 560 земни години, се намира в най-близката до светилото точка, тя може да има атмосфера от газове. Когато се отдалечи обаче, газовете започват да замръзват и да падат на повърхността, оставяйки я чиста и ярка.

Такъв цикъл обаче на разтапяне-заледяване се наблюдава и при Плутон. Орбитата му варира между 30 и 50AU и една негова година се равнява на 250 наши. Планетата обаче не успява да се “опази” толкова чиста и ярка.

Това предполага, че на повърхността на Седна се излива от някъде и пресен метан, предполагат астрономите. Ледени частици и водни пари изригват от гейзери на снежнобелият Енцелад. Това обаче не е нужно да се случва на Седна. На десетата планета от нашата система може да се случва нещо подобно на замръзването на водните изпарения над Антарктика.


Да, но се предполагаше, че планетата е изградена от скали и лед. За да просъществува метанът се нуждае от източник на енергия. Но дори и такъв да има, истинският въпрос си остава “Какво кара метанът да излиза на повърхността?”.

Някои обекти се нагряват под действието на гравитационни сили, които ги сплескват. Но дори и да е вярно предположението, че Седна има луна, то тя е с диаметър десет пъти по-малък от този на планетата и не би могло да осъществява достатъчно силно гравитационно влияние. Засега мистерията на яркостта на десетата от планетите в Слънчевата система остава.