Eл Ниньо и Ла Ниня - така се наричат редуващите се топли и студени фази в тропическия Пасифик. Това са най-големите естествени климатични колебания. Тяхната връзка с промените в климата обаче все още не е доказана, пише „Дойче Веле“. Австралийската изследователка Джоли Гердис е посветила три години на изучаването на над десет от така наречените климатични архиви от района на Тихия океан, най-старите от тях са още от началото на 16-ти век. Тя открива, че Ел Ниньо и Ла Ниня имат 500-годишната история.

"Изучавах най-вече архива на дървесните кръгове, но също и данни за коралите, образци от Андите и исторически сведения за сушата от Индия и Китай. Да вземем например едно старо дърво от Нова Зеландия - от неговите кръгове може да се установи, че когато е било студено и сухо, са се образували повече кръгове. Това се отнася за Ел Ниньо. Когато обаче настъпва Ла Ниня и в Нова Зеландия става по-топло и по-влажно, кръговете намаляват. С помощта на тези архиви се опитах да възстановя климатичните събития."

От 1525-та година насам е имало над 90 Ел Ниньо и над 80 Ла Ниня, и както показват климатичните архиви - напоследък те са зачестили: "В проучването си съм разпределила климатичните събития така: на слаби, умерени, силни и екстремни. При което се открояват следните интересни факти: 43 процента от всички екстремни Ел Ниньо и Ла Ниня са се случили през 20-ти век. А 30 процента от тях - едва след 1940-та година. /Дойче веле