Средновековната бактерия, причинила смърт, страдания и страх в Европа, е съществувала на континента и след края на мрачните времена, може би и до днес.
Възстановеният геном на причинителя на чумата, предизвикала епидемията в Марсилия през 1722 година, показва, че средновековната бактерия, предизвикала „черната смърт”, не е измряла след края й, а е останала да живее в Европа най-малко още четири века. Това се посочва в статия, публикувана в списание eLife.
"Нас ни плаши много мисълта, че чумата може да се крие буквално някъде зад ъгъла навсякъде в Европа, обитаваща в някакви неизвестни ни носители на тази болест. Бъдещите експерименти и разкопки могат да ни помогнат да разберем кое животно или кой вид е играл ролята на носител, къде е живял и защо е изчезнал”, заявява Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института по история на човека в Йена, Германия.
Краузе и неговите колеги са „първооткриватели” на средновековната чумна пръчица – преди четири години те успяха да извлекат част от ДНК на патогена от жертви на „черната смърт” в Лондон, да възстановят генома му и да покажат, че тази бактерия е изчезнала безследно и повече не съществува.

В своето ново изследване те доказват, че средновековният щам Yersinia pestis изчезва не толкова бързо, колкото са смятали по-рано, провеждайки аналогични експерименти с кости на жертви на чумата. Епидемията от тази чума залива Марсилия през 1720 -1722 година по времето на Людовик XV.
Тази епидемия е последният масов взрив на чумата в Европа. Тогава смъртта отнася над 100 хиляди души и предизвиква силен икономически срив в региона, който продължава около 7-9 години. Благодарение на строгите мерки, сред които и изграждането на „чумна стена” около Марсилия и околностите, разпространението на болестта е спряно.
Групата на Краузе извлича генетичен материал на Yersinia pestis от 20 зъба на хора, починали от чумата в Марсилия и го използва за възкресяване на ДНК на този микроб. Точността на възстановяването този път е по-добра, отколкото на ДНК на „черната смърт”, и всеки фрагмент на генома на марсилската чумна пръчица е разчетен по 12 пъти.
Това означава, че средновековната Yersinia pestis, въпреки представите на учените, е успяла да оживее, криеща се сред популациите на дивите или домашните животни, и периодично „да излиза от нелегалност”, предизвиквайки епидемии, подобни на марсилската.
Засега учените не са готови да говорят за това, къде е могла да се крие чумата и как е попаднала в Прованс и Марсилия. Традиционият прочит е, че епидемията през 1720-1722 година е предизвикана от плъховете на кораба „Гран Сен Антоан”, пристигнал в Марсилия от Леванта. Откритието на Краузе и колегите му сочи, че чумата може да е предизвикана и от „местна” бактерия, чиито предполагаеми носители все още не са открити, заключават генетиците. / РИА”Новости”