ЦЕРН идва у нас
Европейската организация за ядрени изследвания навършва 60 години и по този повод се открива изложба в музея „Земята и хората” в София. Освен това и нашите учени отбелязват 15 години, откакто България влиза в ЦЕРН. За да отбележи и тази годишнина, у нас пристигна генералния директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер. Той призова всички ученици, да участват със свои проекти в ЦЕРН, да се докоснат до висшите технологии и да помислят дали не могат да станат част от бъдещето на ЦЕРН, съобщава БНТ.
Науката, която се прави в ЦЕРН, е сложна и трудно разбираема. Но ЦЕРН влага твърде много усилия да обучава учители от цял свят, как да преподават достъпно и интригуващо физика на елементарните частици. Има няколко български училища вече в техните проекти, изложбата в “земята и хората” също доказва чрез игри, че тази физика дори е забавна.
Ролф Хоейр игра с децата днес протонен футбол, а после даде кратко интервю. Той сподели и кой според него е най-вълнуващият момент в историята на ЦЕРН. „Има много, но най- същественото е изграждането на ЦЕРН, защото във време, в което Европа е в руини, е имало визия за създаването на институт без граници. Това е велика идея.
В научната сфера, най-вълнуващия момент е откриването на хигс бозона. „Разбира се, откритието на дубъл ве зет бозони, откритието на хигс бозона без всякакво съмнение са двете най-големи открития и донесли след това нобелови награди на ред хора“, посочи доц. Леандър Литов, ръководител на българската мисия в ЦЕРН. „Драматични моменти 2008-ма година, когато колайдера тръгна и се счупи“, допълни той.
„Срещал съм се с един от основателите на ЦЕРН – френският дипломат Франсоа де Рос, когато той ставаше на 100 години. И можах да видя идеята за ЦЕРН в очите му жива все още. Идеята за такова обединение на нациите е фантастична“, каза проф. Хойер.
„Включването на България е огромна радост и немалък труд. Защото ние се опитвахме от 92-ра година да станем членове и станахме едва 1999 година. Това ни отне 7 години да преборим по скоро нашите политици, а не ЦЕРН. Защото церн беше готов да ни приеме още 92-ра година“, допълни доц. Литов.
На въпроса „Трябва ли да се тревожим от предупреждението на Стивън Хокинг, че ако се промени енергията на хигс бозона ни чака катастрофичен вакуумен разпад“, проф. Хойер отговори: „Ние нищо не променяме нищо, ние само намираме това, което природата е решила. Но няма никаква опасност, защото ако има метастабилна вселена, както казва Стивън Хокинг, тя е на милиарди години далеч. Така че няма проблем за нас – ние само откриваме, нищо не променяме“.
Колайдерът в момента усилва своите мощности, за да навлезе в света на тъмната материя.
Науката, която се прави в ЦЕРН, е сложна и трудно разбираема. Но ЦЕРН влага твърде много усилия да обучава учители от цял свят, как да преподават достъпно и интригуващо физика на елементарните частици. Има няколко български училища вече в техните проекти, изложбата в “земята и хората” също доказва чрез игри, че тази физика дори е забавна.
Ролф Хоейр игра с децата днес протонен футбол, а после даде кратко интервю. Той сподели и кой според него е най-вълнуващият момент в историята на ЦЕРН. „Има много, но най- същественото е изграждането на ЦЕРН, защото във време, в което Европа е в руини, е имало визия за създаването на институт без граници. Това е велика идея.
В научната сфера, най-вълнуващия момент е откриването на хигс бозона. „Разбира се, откритието на дубъл ве зет бозони, откритието на хигс бозона без всякакво съмнение са двете най-големи открития и донесли след това нобелови награди на ред хора“, посочи доц. Леандър Литов, ръководител на българската мисия в ЦЕРН. „Драматични моменти 2008-ма година, когато колайдера тръгна и се счупи“, допълни той.
„Срещал съм се с един от основателите на ЦЕРН – френският дипломат Франсоа де Рос, когато той ставаше на 100 години. И можах да видя идеята за ЦЕРН в очите му жива все още. Идеята за такова обединение на нациите е фантастична“, каза проф. Хойер.
„Включването на България е огромна радост и немалък труд. Защото ние се опитвахме от 92-ра година да станем членове и станахме едва 1999 година. Това ни отне 7 години да преборим по скоро нашите политици, а не ЦЕРН. Защото церн беше готов да ни приеме още 92-ра година“, допълни доц. Литов.
На въпроса „Трябва ли да се тревожим от предупреждението на Стивън Хокинг, че ако се промени енергията на хигс бозона ни чака катастрофичен вакуумен разпад“, проф. Хойер отговори: „Ние нищо не променяме нищо, ние само намираме това, което природата е решила. Но няма никаква опасност, защото ако има метастабилна вселена, както казва Стивън Хокинг, тя е на милиарди години далеч. Така че няма проблем за нас – ние само откриваме, нищо не променяме“.
Колайдерът в момента усилва своите мощности, за да навлезе в света на тъмната материя.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус