Василий Зограф от с. Субоноша, Серско е бил човекът, когото наричаме Боянския майстор. Това е установила комисията, назначена от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, за да проучи новите открития в Боянската църква в състав.

Комисията установи, че надписа “Аз Василий писах /рисувах, б.а./” е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г. Това изключва надписа да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници.

Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени – неспециалисти обаче в тази материя. След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп до църквата до завършване на фреските. Така, че подписът във всички случаи е на един от тримата художници.

Върху меча на фреската св. Димитрий е нанесен друг надпис: “Димитрий писа /рисува, б.а./ тия художества”. Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно. Какво е мястото на всеки художник в йерархията на екипа, изографисал Боянската църква, в т.ч. Боянски поменник – официален списък на Българската православна църква от Средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници е вписано името: “Василий Зограф от с. Субоноша Серско”.

Появата на името на един художник и то от село между имена на хора от “лъв нагоре” което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна. Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник следва да се заключи, че Василий е бил главният художник, т.е. човека, когото наричаме Боянския майстор.

Село Субоноша /Субашкьой през османския период/ е голямо българско село, чийто жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г. Днес то се нарича Неасули /Ново Сули/. Там са преселени гърци, бежанци от Мала Азия.

Открити са и две други работи на зограф Василий – една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес. Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на един от художниците.

На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Въпросът с изображението остава обект на допълнителни проучвания, сочат още изводите на комисията. /БГНЕС