Алберт Айнщайн се огледа наоколо, направи контакт с очи и си усмихна. Разбира се, прочутият учен е мъртъв от повече от 50 години, но той възкръсва тази седмица под формата на т. нар. съпричастен робот, който надхвърля границите на автоматиката със способността си комуникира с хора използвайки емоционални нюанси. Гумената интерпретация на главата и раменете на Айнщайн с пронизителни движещи се очи, бяла коса и характерни мустаци поразява множеството от около 1500 души на конференцията "Технология, развлечения и дизайн", която цели да поощри креативността между предприемачите, учените и дизайнерите.

Роботът "Айншайн" следва хората с поглед и се усмихва или се мръщи в зависимост от ситуацията. Дори погледнт отблизо, той изглежда изненадващо истински. "Това е робот, който може да разбере чувство и мимика", пояснява специалистът по роботи Дейвид Хансън. "Айнщайн" получи самоличността си преди две седмици, когато измишльотината на Хансън се съюзи със софтуер от Института за неврални изчисления към Университета на Сан Диего, Калифорния. Създателите на робота са убедени, че един ден компютрите ще бъдат в състояние да са свързани с хората - да слушат и да отговарят на невиждано до този момент ниво. Някои от същите компютърни техники бяха използвани във филма "Любопитният случай на Бенджамин Бътън".

Ед Улбрих, продуцент по дигиталните компютърни техники, показа пред аудиторията на конференцията как изразите на Брад Пит са насложени върху създадена с компютър негова версия като старец. В създаването на този образ са участвали 155 души. Последната версия "Айнщайн" е робот четвърто поколение и е била създадена преди 2 месеца. Роботи на Хансън има в изследователски институти, музеи и университети по цял свят. Роботизираният генален учен може да движи всичките си 48 лицеви мускула.

За целта са използвани 32 мотора, някои от които - по-гъвкави от самите мускули, които задвижват. Две скрити камери се взират иззад изглеждащите като истински очи на творението на Хансън. Целта на учените от неговия екип е компютрите да имат способности за възприемане - неща, които до този момент са прерогативи единствено на мозъка. /БГНЕС