На 1 август – в събота приключват тазгодишните разкопки в местността Джанавара. Освен студенти от ВСУ и ученици от Хуманитарната гимназия, в тях взеха участие и чуждестранни студенти. Във втората група преобладаваха представители на САШ, Канада и Англия. Както вече ви информирах, организацията е на фондация „Балканско наследство” със седалище в Стара Загора.

Ръководителят на разкопките – н.с. Александър Минчев и зам.-ръководителят Васил Тенекеджиев ги отчитат като много успешни. Доказано е с абсолютна сигурност, че най-късно във втората половина на VI век около раннохристиянската църква в Джанавара е възникнал манастир. Проучено бе изцяло източното му крило, чиято обща дължина надхвърля 30 метра. За съжаление при строеж на турски укрепителен пункт и наблюдателна кула на връх Джанавара през началото на XIX век, голяма част от стените на манастирските помещения са били унищожен. Камъните са били извадени и употребени, а мраморните облицовки използвани за варница, открита сред руините на манастирската сграда.

Интересен е фактът, че на същото място е имало и малък некропол, в който били погребвани видни членове на монашеското братство и църковната общност. В разкритите гробници няма находки, тъй като това са били дълбоко вярващи християни. Сред находките има много художествено изработени костени предмети, апликации, фрагменти от керамични лампи и много рядка бронзова фибула с надпис на гръцки „Свети Мина” – един от най-почитаните светци през IV-VI век. Култът към него като светец се възражда през късното Средновековие. В българските земи има много негови икони от XVII – XIX век.

Краят на манастира, според находките, е настъпил най-вероятно през 586 г. при поредното голямо нахлуване на авари и славяни на Балканския полуостров.
Предвидените за следващата година разкопки ще бъдат на по-широк фронт. Предполага се, че те ще дадат нови данни за манастирския живот на Балканския полуостров през VI век, съобщават от пресслужбата на Регионалния исторически музей.