БАН е на предела на възможностите на своето оцеляване - това заяви председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов, след края на годишното общо събрание на Академията. Влизаме в една жестока криза, обобщи той. Ако кризата се задълбочи, в БАН ще се стигне и до съкращаване на хора.

В момента в Академията работят 7 500 души, 3 638 от които са учени, близо 400 от тях са прехвърлили пенсионната възраст от 65 години. Средната работна заплата в момента в Академията възлиза на 628 лева, като близо 80 % от държавната субсидия за Академията се разпределя за Фонд работна заплата.

От БАН са поискали 7 млн.лв. от правителството, за поддържането и ефективното функциониране на структурите й, извършващи общонационални и оперативни дейности. Сред тях са Геофизичния институт, Националния институт по метеорология и хидрология , корабът „Академик“, който извършва мониторинг на Черно море и редица други.

Акад. Съботинов е поискал всички директори на институти, инструктори на БАН да активизират още повече дейностите си, търсейки максимално много възможности за допълнително външно финансиране. За миналата година близо 55 млн. са били средствата, които е получила Академията от различни проекти и програми.

На днешното общо събрание на академията и това на академиците и член- кореспондентите на БАН единодушно беше приет и отчетът на Академията за миналата година, в който ясно се вижда, увеличение на броя на публикациите и броя на направените патенти, спрямо предходните години.

Днес бяха връчени и почетните грамоти на новоприетите 19 член-кореспонденти и 13 академика на БАН.

С тържествено събрание концерт на 12 октомври т.г. ще бъде отбелязана 140-годишнината на БАН. До тази дата по повод юбилей на Академията ще бъдат организирани дни на отворените врати в БАН, кръгла маса на която ще бъдат дискутирани проблемите на младите хора в БАН, както и ще бъдат изградени паметници на Марин Дринов и Иван Гешов пред централната й сграда. /БГНЕС