На 23 декември 1946 г. Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн от Bell Labs демонстрират официално работата на биполярен транзистор.

Самата дума е образувана от сливането на термините transconductance (междуелектродна проводимост) и variable resistor (променливо съпротивление) и се появява по-късно, след няколко месеца. Тя е избрана сред различни варианти, предложени от сътрудниците на Bell Labs.

Предтеча на изобретението на американските учени, които през 1956 г са наградени с Нобелова награда, са довоенни разработки на техните германски колеги. Между другото, отначало са разработени полевите транзистори, но в практическата си реализация те изостават от биполярните – първият такъв транзистор е произведен едва през 1960. Това обаче не пречи CMOS технологията да стане доминираща в края на миналия век.

Желаейки по-бързо да популяризират транзисторите, от Bell Labs решават да продават лицензи за транзисторните технологии. Първото масово приложение на транзисторите в потребителската електроника са радиоприемниците – много по-леки и компактни отколкото техните лампови предшественици.

Оттогава транзисторите са основен градивен елемент в цялата полупроводникова електроника. Сега те могат да се срещнат навсякъде – както като дискретни елементи, така и в състава на интегрални схеми с ниска и висока степен на интеграция. Впрочем, интегралните микросхеми са друго изобретение, с друга история и друга дата. /obekti.bg