Заниманията с йога влияят благоприятно на мозъка, като укрепват мозъчните структури, отговорни за когнитивните способности и емоциите, установиха учени.

Резултатите от изследването са публикувани в списание „Brain Plasticity”.
От десетилетия учените откриват доказателства, че аеробните упражнения укрепват мозъка и насърчават растежа на нови неврони. Американски учени от университетите в Илинойс и Уейн установиха, че заниманията с йога може да имат аналогичен ефект.
Авторите са обединили данни от 11 изследвания на връзки между практикуващи йога и здравето на мозъка. В пет от тези изследвания се сравнява състоянието на мозъка на хора преди и след курс по йога. Курсът е бил с продължителност между 10 и 24 седмици.
В другата група изследвания са анализирани разликите в мозъка на хора, които редовно практикуват йога и такива, които не се занимават с това.
Във всяко от проучванията са използвани методи за визуализация на мозъка като ядрено-магнитен резонанс или еднофотонна компютърна томография.
Изследваните лица са се занимавали с хатха йога, включваща движения на тялото, медитация и дихателни упражнения.
Учените установили, че по време на упражненията се увеличава обемът на хипокампа.
Хипокампът участва в обработката на паметта и намалява с възрастта, което причинява развитието на деменция и болестта на Алцхаймер.

При хора, занимаващи се редовно с йога, по-силно е развита префронталната и цингуларна кора, амигдалата – структурата, отговорна за емоционалната регулация, както и невронната мрежа на пасивния режим на мозъчната дейност.
Пасивната мрежа е набор от мозъчни участъци, участващи в саморефлексия, планиране и памет. Лимбичният лоб, подобно на амигдалата, е част от лимбичната система – верига от структури, които играят ключова роля в емоционалната регулация, ученето и паметта.
Авторите не знаят, защо заниманията с йога действат на мозъка, както дихателните упражнения. Предполага се, че ключът за положителното въздействие е механизма за регулиране на емоциите, заложени в йогата.
Практикуването на йога помага да се увеличи емоционалния баланс, да се намали стресът, безпокойството и депресията. Вероятно именно това подобрява мозъчната дейност, смятат учените. /БГНЕС