През миналата година органите на ООН и група международни организации обявиха 26 юни за Световен ден на изкуствения студ.

Рожденият ден на Уйлям Томсън, лорд Келвин, се превърна в професионален празник на всички, работещи в областта на хладилната и климатичната техника и технологии, както и на топлинните помпи. За неспециалистите, отрасълът се олицетворява главно от използваните в бита домашни хладилници и климатизатори, или от хладилните витрини в супер- и хипер-маркетите. Кралското научно дружество на Великобритания нарече изкуствения студ най-значителното откритие в историята на храните и напитките.

Социологическите проучвания по света редовно поставят домашния хладилник на върха на класацията за битови устройства, без които съвременният потребител не може да си представи живота.

Хладилните, климатични и термопомпени технологии и системи представляват гигантски сектор в световен мащаб, който включва: непрекъснатата хладилна верига за нискотемпературна обработка, съхранение, транспорт и дистрибуция на охладени и замразени храни, ваксини и лекарства; съхранение на кръв, ин-витро материали и ембриони, тъканни и генетични банки; криохирургия, криотерапия и студова анестезия, охлаждане на медицинско диагностично оборудване; втечняване и разделяне на газове; производство и транспорт на втечнен природен газ; свръхпроводимост; ледени пързалки, изкуствени ски писти, канали за бобслей и шейни; машини за сняг и ледогенератори; криогенно оборудване за мощни ускорители на елементарни частици и термоядрени реактори; криогенно съхранение на енергия; криорециклиране; охлаждане в пивоварната, химическата и металургична промишлености; охлаждане на електронно оборудване и центрове за данни и много други.
По света са в експлоатация над 5 милиарда хладилни, климатични и термопомпени системи. Глобалните продажби на такова оборудване възлизат на около 450 милиарда евро годишно. Хладилният сектор създава поминък на над 15 милиона души и консумира над 20% от изразходваната електрическата енергия в световен мащаб.

Първата хладилна инсталация в България се появява в Софийските хали в началото на 20-ти век, страната ни ратифицира Международната конвенция за основаването на Международния хладилен институт (МХИ) през 1921г. и възстановява членството си в тази организация през 1967г. За съжаление, напоследък „се прочухме“ и с упоритото неизплащане на дължимия държавен членски внос в МХИ.

Студът и топлината имат еднаква физична природа, но играят различна роля в човешката цивилизация. Докато митичният Прометей, донесъл огъня и топлината на хората, е бил възпят още в древността, то създателите на изкуствен студ са на път да попаднат в светлината на прожекторите и да получат заслужено признание едва днес./БГНЕС

Костадин Фикиин, Технически университет – София.