Интервю на Росен Петров със Слави
Росен Петров: Как си Слави?
Слави Трифонов: Егати въпроса!
Росен Петров: Ти винаги го задаваш.
Слави Трифонов: Къде! На шоу?
Росен Петров: На шоуто винаги питаш - първият въпрос е „Как си?”
Слави Трифонов: В момента на шоу ли си?
Росен Петров: В момента съм при теб.
Слави Трифонов: Защо трябва да си при мен тука и да даваме това интервю?
Росен Петров: Защото хората си задават въпроса „Къде си?”
Слави Трифонов: Толкова ли е важно да знаят хората къде съм, та да дойдеш тук с екип да ме снимаш?
Росен Петров: Винаги сме смятали, че истината е най-доброто нещо.
Слави Трифонов: А-а, защото ще излязат всякакви информации от сорта, че имам СПИН, болен съм от рак, опадала ми е косата от химиотерапия или някакви подобни неща.
Росен Петров: За първи път виждам даже, че си с коса.
Слави Трифонов: Да бе, пуснал съм си прическа. Не съм се бръснал, не съм се подстригвал от една седмица и ето - резултатът е такъв. Как изглеждам?
Росен Петров: Готин си. По-мъжествен.
Слави Трифонов: А, мъжествен. Клинт Истууд?
Росен Петров: Малко по-стар.
Слави Трифонов: Това е, защото съм побелял. Всъщност, имаше един такъв, навремето, ако си го спомняш - Юл Бринър, като дете си бил. Участваше във “Великолепната седморка”.
Росен Петров: С бръсната глава?
Слави Трифонов: Да, с бръсната глава. Тия, които са с бръснати глави, не им личат белите коси. В момента видимо, възрастта ми оказва своето влияние върху косата и брадата. Но виждаш, че имам коса, нали?
Росен Петров: Така е. За пръв път може би хората си спомнят, че имаш коса.
Слави Трифонов: Имам и не съм чак толкова плешив.
Росен Петров: Общо взето си плешив наполовина.
Слави Трифонов: Да, и така може да се каже. Плешив съм наполовина. Странно. И аз се чувствам странно, но понеже ми е малко трудно да се обръсна и затова съм така.
Росен Петров: Та, как си?
Слави Трифонов: Не съм добре, болен съм, в някакъв план. По принцип се чувствам странно да говоря за това нещо, но тъй като се съгласих с това, че си прав... Защото седем години и като сложим преди това още доста години, въпреки че преди това имаше време, в което можеше да се разболееш, нали? Един път в седмицата е различно. Докато, когато си всеки ден на ефир - ти сега го виждаш, как е да водиш всеки ден, г-н Петров?
Росен Петров: Ами, как е? Не е лесно.
Слави Трифонов: Не е лесно. Като си всеки ден е различно. Тогава, каквото и да се случи, трябва да бъдеш максимално концентриран, за да можеш да излезеш вечерта и да не ти личи. Но понякога има неща, които не може да не ти личи, защото са, да речем, по-различни. Може би по-лоши, или пък, да речем,
по-опасни. Чуваш ли, имам едни птици, идват на терасата.
Росен Петров: Храниш ли ги?
Слави Трифонов: Просто се обаждат отвреме навреме. Едни лястовички ми идват на терасата. Това да си всеки ден, разбира се, означава да си максимално концентриран. Да водиш природосъобразен начин на живот, да спортуваш, за да можеш общо взето да се пазиш. Но не винаги успяваш. Плюс това, много слухове. Тука наистина си прав, че всякакви хора говорят всичко и аз съм станал като нещо, което всяка вечер го има по телевизията. А сега покрай “Мюзик айдъл” – и по два пъти. Т.е. в понеделник и четвъртък, а преди това като беше всеки ден. Но човек не избира кога и от какво да се разболява. Преди единадесет години, истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви. Поставяха ми всякакви диагнози, имаше всякакви слухове, но истината е, че има засегнати няколко нерва на лицето, преди единадесет години. Сигурно си запознат, има различни нерви – тригеминус, фациалис, може би знаеш или не знаеш. Това са нерви по лицето, от тях да си движиш лицето, да се усмихваш, да мигаш с клепачи, да миришеш, да усещаш, да виждаш. И бяха засегнати няколко нерва, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. Единственото, което остана от тогава, от преди десет-единадесет години, че всъщност имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на едното око. На лявото око. Така че, през всичките тези години, всичко което съм правил, съм го правил с едно око. Всъщност другото око беше сериозно увредено, вследствие на неврит, или невробулбарен неврит. Това е, когато значи ти виждаш… Три неща са важни за зрението ти – едното е окото, другото е нервът, по който отива сигналът, и друго е мозъкът. Всъщност, ти виждаш със задната част на мозъка си. Там отива образът. И ако имаш някакъв проблем, то проблемът би следвало да е на едно от тези три места. Или окото, или нервът, или отзад мозъкът. Тогава установиха, че вероятно се касае за нерва, не вероятно, после го установиха – неврит. И атрофира една част от нерва и така, аз в централната част на окото не виждам оттогава. С лявото око. Всъщност, при всичките тези години аз не виждам с едното око, което какво значение има. Мозъкът свиква и общо взето, общо взето го компенсираш, свикваш вече.
Росен Петров: Ти виждаш периферно, а не…
Слави Трифонов: Виждам малко в периферията, но в централното не виждам. Т.е. ако си затворя едното око – дясното, с лявото не виждам в центъра, което ме прави неспособен да виждам. Просто виждам периферията, обаче. За това нещо ми бяха необходими две-три години да свикна, без да го коментирам с когото и да било, освен с докторите. И после си свикнах. Но, вече като имаш едно око, а другото не работи, малко по-специално гледаш, на това око и на живота, нали? Защото ти е останало само едно. Така че, това беше в продължение на всичките тези години до тука. Това не ми е пречело нито да чета, нито да шофирам, нито на нищо. Общо взето се нагодих за две-три години, и така. И за съжаление, понякога на човек така се случва в живота, че най-големите ти страхове... Да речем, мен ме е било основно страх, не знам, хората се страхуват да не се разболеят от нещо, нали, да не ти се случи нещо. Ако те заболи нещо си викаш, дано не е рак или дано да не е нещо друго, дано.
Росен Петров: Да не загубиш близък.
Слави Трифонов: Разбира се, това пък най-вече. И винаги е стоял този атавистичен страх, ти си специалист по думите, атавистичен значи първичен. Да не би да се случи нещо и с другото око. Защото тогава нямам трето, освен ако има трето око някъде, но аз не го знам къде е. По средата. За съжаление, от една седмица насам, и повече, се появиха проблеми и в другото око. Така че, това е казусът в момента. Засега те не са чак толкова страшни, не е хептен да не виждам, но имам проблеми и с другото око. Направихме всички изследвания. За радост, не са от... За да имаш проблеми, такива от това естество, което имам аз, най-страшното са две неща. Едното е да имаш тумор, който се намира отзад, или някъде там, където са пътищата, проводните пътища, или в мозъка, където виждаш всъщност. Това се отхвърли, тъй като ми направиха всички изследвания. Другото е, така популярната болест – мултиплена склероза, или така наречения МС, вследствие на което се проявяват такива невробулбарни или неврити. Нервите ти са обвити с една миелинова обвивка. Тогава се засяга тази миелинова обвивка. Това е да си представиш все едно един кабел, само че тока не върви вътре по кабела, а върви отвън по кабела. Разбираш ли? В кабела тока върви вътре по жицата, докато в нерва, миелиновата обвивка играе функцията на проводник. И когато се наруши миелиновата обвивка, тогава се получава това, което всъщност, нали, се нарушава зрението. Но при мутиплената склероза, което доста добре съм запознат с тази болест...
Росен Петров: Как ти бяха поставили такава диагноза?
Слави Трифонов: ...защото преди единадесет години, когато имах тези проблеми на лицевите нерви, като засягания, ми бяха поставили точно такава диагноза. Всъщност тогава пък беше друга история, която е много интересна, доста драматична, но самият факт, че разговарям в момента за нея, показва че може би сме стигнали на такова ниво на живот в телевизионния екран, че мога да си позволя да говоря такива неща. Пък е по-добре човек да говори истината, защото в крайна сметка, слухове всякакви.
Росен Петров: Писа и в книгата.
Слави Трифонов: Аз го писах в книгата съвсем сериозно - как ми беше поставена тази диагноза, какво мислех да правя, кой ми помогна. Един доктор, доцент Димитър Чакъров, който до ден днешен - днеска съм говорил с него два пъти - мой близък приятел. Но така или иначе, след всички изследвания, включително и тук, и в чужбина, тази диагноза беше отхвърлена преди десет-единадесет години. Остана ми само да се боря с мисълта, че вероятно... Нали знаеш, един глас, като си интелигентен, винаги ти говори, може пък и да не е вярно. Така, че съм запознат с нея, но тука в случая сега, това, което ми се случва с другото око, не е мутиплена склероза. Защото си направих пак всички необходими изследвания, по този казус -не протича по този начин.
Росен Петров: Значи е следствие от някакво възпаление, може би, синузит или вирус.
Слави Трифонов: Значи, откриха ми синузит, сериозен, който никога не съм предполагал, че имам. Синусите ми са пълни с гной. Откриха такъв синузит. Преди да ми се случи това нещо, бях болен – гърло, настинка. Работата ни - знаеш каква е, тя е изтъкана от напрежение. Който, каквото и да говори сега, ти виждаш какво ми е вечер, да изляза, да съм концентриран. Виждаш, че има много светлини, непрекъснато всичко свети в теб. Виждаш, че има много напрежение, така че е напълно възможно. Значи, това в момента, което ми правят като изследване, те не могат да хванат чисто органично къде какво е нарушено. Значи, нито в окото, нито по нерва, който отива. Предполагат, че хиязмата, това, което, не знам дали знаеш - нервите ти, като излязат от окото и като тръгнат към мозъка, по едно време се кръстосват. Лявото око отива в дясното полукълбо, дясното отива в лявото. И тъй като там са по-скоро едни периферни тънки нерви, като се кръстосат, виж, аз като доктор ти обяснявам.
Росен Петров: Абсолютно си завършил медицина, вече.
Слави Трифонов: Вероятно там някъде, при кръстосването някои малки нервни снопчета са засегнати, но така че да не могат да бъдат видяни нито от магнитно ядрен резонанс, нито от скенер, защото просто нарушенията са твърде малки, тъй като това е много фина материя.
Росен Петров: И, обратим ли е?
Слави Трифонов: Основното, към което се стремят, мен ми слагат сега много съдоразширяващи, кортизонови дори препарати, дори ми слагаха инжекции в окото за всеки случай...
Росен Петров: Мечтата на жълтата преса се сбъдна, ето ти си на системи.
Слави Трифонов: Да, на системи съм, но това не е някаква,... ето имам абокат, По-добре с абокат, отколкото да ме ръгат всеки ден... Слагат ми системи, те са съдоразширяващи, които да помогнат, ако има някакъв възпалителен процес или нещо подобно. Може би някъде малка подутинка, която притиска определени нерви, да се оправи този проблем. Така че аз, с единственото око, с което виждам в момента, да продължа да виждам. Защото аз в момента не виждам добре. В момента имам известни смущения, които не ми позволяват. Дезорганизиран съм, затова аз не съм на работа. Аз, ако можех да преодолея това нещо, спокойно щях да си работя и въобще нямаше да го коментирам. Щях да си се бръсна, да си работя и да не притеснявам излишно, даже майка ми не знае и в момента трябва да кажа на сестра ми да и се обади, че нещата са по този начин. Защото аз никога не съм смятал, че човек трябва да демонстрира тези неща. Всичко се случва на всеки, но може би естеството на работата, която имам, в момента е по-добре да проведем това интервю и да кажем тези работи, отколкото да има всякакви слухове, нали така?

============
Росен Петров: Ами кажете нещо за финал.
Слави Трифонов: За финал.
Росен Петров: Да.
Слави Трифонов: Опичайте си акъла! Вие сте професионалисти и трябва да си вършите добре работата. Каквото има да става с мен ще става. Такъв е животът. Ако всичко е наред, всичко ще продължи и ще се правим. Ако не е наред, пак ще продължим но по някакъв друг начин.
Росен Петров: Как беше това за играта? За китайците.
Слави Трифонов: Ма-джонг. Първият казал – ще се моля, вторият – ще се кача горе да шибам гаджета и да пия оризова ракия, третият казал – аз ще продължа играта. Така че, вие сте професионалисти и към това ви подтиквам толкова години вече. Вие сте професионалисти, добър екип. Щастлив съм, че работя с вас. Наистина го казвам, така че вие ще си вършите вашата работа. Ти се справяш прилично с шоуто. Може още да се отпуснеш. Смехът ти е малко писклив, трябва да се опиташ да го контролираш. И като си нервен, обикновено си пипаш носа. Освен това ходиш лява ръка – ляв крак и дясна ръка – десен крак. Значи, да ходиш по-малко, ако е възможно. Не е необходимо да се разхождаш и да демонстрираш, че си някаква форма на Пинокио. Бъди по-спокоен, като си спокоен всичко е наред. Изчаквай, изслушвай гостите. Изслушвай ги и тогава се намесвай. Гледай, ако правиш хумор, той да е за сметка на теб. Себеиронията винаги хваща декиш повече. Георги е добър професионалист и трябва да внимаваш много с него, защото той е навикнал към моя начин на мислене. Ще се справиш с Георги. Не е проблем. Разчитай на Краси много. Краси Радков е добър. Виктор Калев е много емоционален, изключителен е. По-емоционален и малко по-специфичен като актьор. Когато се почувства несигурен, бяга в цинизми веднага. Почва с баданарката, благунчо, всички останали неща. Трябва да му опонираш доколкото е възможно. Сценаристите - ти си ги знаеш, защото ти си ги ръководиш.. Ку-ку бенд, Евгени Димитров, перфектни професионалисти. Организация – Ася и Дияна. Какво друго да ти кажа, справят се добре. По отношение на “Мюзик айдъл” - снощи говорих дълго с Евгени, измислихме следващите задачи, подредили сме ги по кръгове. Много интересни задачи измислихме за оттук нататък. Ето мен ме няма и Румен Нехризов отпадна. Аз се опитах няколко пъти, но в крайна сметка явно съм му помагал, след като отпадна след мен. Момчето е много добро. Направи хубаво интервю с него в понеделник! И друго – опичайте си акъла! Вие сте професионалисти. Пък аз, каквото има да става, ще стане.
Росен Петров: Каквото сабя покаже.
Слави Трифонов: Такъв е животът....