Ако трябва да изброим част от най-скъпите и модерни удоволствия в света, то няма как да не споменем подправката, по която полудяха всички – шафранът. Причудливият горчив вкус на оранжевите нишки и цветът на Ориента стават все по-популярни и у нас, а освен луксозна подправка в кулинарията, цветът на шафрановия минзухар (Crocus Sativus) се използва още в козметичната индустрия и парфюмерията.

Оказва се, че в България климатичните условия са изключително благоприятни за отглеждане на „подправката на царете“, както често е наричан шафранът. Цялата работа по реколтата обаче трябва да се извършва изключително грижливо и изцяло ръчно, което оправдава високата цена на продукта.

„Шафран е стара и ценна подправка. Много е полезна за здравето. Със съпругата ми вече трета година го отглеждаме, а от една година го продаваме свободно по фермерските пазари. Произвеждаме шафран с много високо качество и сме едни от малкото производители, които го отглеждаме биологично, под контрола на биосертифицираща фирма. Много се гордеем с това, което произвеждаме“, разказа в интервю за БГНЕС производителят на шафран Стоян Дурков.

Неговото стопанство се намира в Родопите, стартира производството си през 2017 година, а качеството на произведения в България продукт е потвърдено и от изследване във френска лаборатория. „Нашата почва е благосклонна към тази култура, но отглеждането е много трудоемко. Всичко се извършва ръчно – окопаване, бране и изсушаване“, сподели той.

Шафранът е подходяща подправка за много ястия – всички видове месо, риба, ориз и много други. Широко разпространен е също и в сладкарството. Може да се използва и за ароматизиране на вино. „Полезен е много за очите и сърцето. Намалява захарта при болните от диабет. Шафранът съдържа кроцин, който убива ракови клетки. Антидепресант е, нормализира кръвното и има ред други полезни свойства“, разказва още производителят.

Колкото по-нашумял става шафранът, толкова повече са митовете и легендите относно откриването и използването му. Родината му е Кашмир, Индия. Това е култура на 3500 г., а отскоро интересът към нея в България все повече се повишава. Стават повече и производителите, но за съжаление пазарът все още не е много развит. /БГНЕС