През 2001 г. учени от Харвард установили, че хора с амнезия сънуват това, което са правили предишния ден, но нямат спомени, че наистина са го правили. Всеки ден пациентите играели на Тетрис по няколко часа и след това сънували как големи блокове падат и се въртят, но не можели да си обяснят защо сънуват това, защото не си спомняли да са преживели нещо подобно. Това подсказва, че сънищата не идват от декларативната памет (там, където са известните за човека факти, които ясно съзнава и може да обясни), а от подсъзнанието.

Подсъзнанието съдържа несъзнавани спомени, които обаче все пак са там. То включва процедурната и семантичната памет. Процедурната памет е свързана с уменията, които имаме, но не съзнаваме напълно как, например карането на колело.

Семантичната памет съдържа абстрактна информация и се намира в неокортекса на мозъка - пример за нея е преживяното от пациентите с амнезия, които виждали падащи блокове, а не как стоят в стая и играят на играта.

Тъй като хората с амнезия запазват подсъзнателните си спомени, те не си спомнят името на някой близък човек, но се справят с други неща от ежедневието.

Съществува теория, според която, докато спим, мозъкът преглежда огромната информация, която сме събрали през деня и я подрежда по подходящ начин на подходящото място и в този момент ние сънуваме.

Под влияние на стреса ние може да сънуваме истинския му причинител или пък да прехвърлим този стрес върху друг обект от ежедневието, който няма общо, но присъства в съзнанието ни. Ако наистина сънищата идват от неокортекса и подсъзнанието, това обяснява защо понякога са толкова абстрактни.

Вероятно отговорът на въпроса как реалността се преплита в сънищата ни, се крие в начина, по който мозъкът ни обработва и подрежда спомените. /lifestyle.bg