Позицията ми за бъдещето на СДС и възможностите да излезе от застоя винаги е била ясна и споделена с най-широк кръг съпартийци, симпатизанти и с медиите.

Оставил съм в миналото пренебрежимото поведение към мен на „старите“ десни във Варна, защото съм убеден, че в политиката, и изобщо в работата с хората, е важно да залагаш на нещата в момента, за да имаш резултат от обществена полза в бъдещето.

Воден от този принцип, съм привлякъл през последните няколко години кръг от хора, които не декламират научени реплики, а са експерти в своята област и не са партийно обременени. Защото точно СДС взе от опонента си БКП най-азиатски форми на партийно „вграждане“ в номенклатурата. Винаги съм бил против това и съм предизвикал доста опоненти. Възможно е в момента те пак да се пробват да използват ясната ми позиция за собствени нечисти цели. Но забравят, че никога не съм бил персонално срещу свой колега и никога не съм и помислял да вредя на каузата, на която посветих доста години от живота си.

Смущаващи за мен в момента са опитите да се преиначи принципното отношение на будни хора в СДС и техни съмишленици, че е допустимо да се правят нарушения на основополагащия за партията документ- устава, и да се твърди, че това е маловажно.

От кого се крием? Защо не приемем най-после, че думата на вожда е важна само за тесногръдите партийци. Аз изказвам своето лично мнение по този въпрос. Нашите поддръжници са мислещи и утвърдени хора, за които дясното е символ на точност, ред и отговорност за спазване на принципите. Категорично съм против подмяната на тези символи, защото са единственото конкретно нещо, продължаващо да ни свърза с избирателите.

През годините се „гаврихме” с тези хора. Напускаха ни самовлюбени вождове и вместо да си вземем поуки, ние продължихме да се придържаме към клишетата. За мен е клише „дясното обединение“. И се убеждавам все повече в това, като виждам как в последните анализи на социолози от нишата на БСП, излизат послания как СДС и ДСБ трябва да се обединят за явяване с общи листи. Като конкретната дума „листи“ се заменя с по-купешките- концепции, стратегии, платформи и др.

Срещам се с много хора от малки градове и села. Тяхното мнение никой не търси предварително, а им се стоварва „коалиция“, от която после половината хора стават „независими“ заради пореден келепир. В момента не се налага да водим просветителски кампании, просто защото никой няма да приеме поредно самоубийствено обединение с некоректни хора.

Те са зечеркнати, и водоравно, и отвесно, а СДС ще им прави байпаси, за да натовари каруцата с останките на дясното. И всичко това, за да се даде пак комфорт на безотговорни самовлюбени лидери.

Убедително доказателство са резултатите от последните местни избори във Варна - коалицията на дясното, която едва ли вече някой си спомня, беше толкова дълга като списък, а толкова отчайваща като гласове. Ако ние, от СДС, бяхме се явили самостоятелно, щяхме да имаме повече гласове, отколкото в измислената коалиция.

Кръг от хора на Дора Христова и Иван Кънев, които са подписани под жалбата в СГС се жалват, че конструирането на националната комисия по вътрешни избори. В нея не трябва да влизат хора, които заемат управляващи постове в СДС, а половината от тях заемат такива постове. Това не е най-основното обаче. Основното е, че се взимат решения по устав, който все още не е регистриран. Това е проблемът, който в един момент ще се окаже най-голям. Това което се случва в момента е нищо в сравнение с това, което може да се случи, защото нашите опоненти също знаят за вътрешно-партийния проблем, който съществува. Аз съм убеден, че те няма да използват това нещо точно преди изборите.

Димитър Димитров
Народен представител от СДС