Да съчиниш легенда, а не толкова да измайсториш картина

Фалшиви картини има, винаги е имало и ще има. Ако погледнем от перспективата на скандала с колекцията на Николай Неделчев, най-големият проблем е доколко може да се разчита на т. нар. експерти, които оценяват дадено произведение на изкуството и издават сертификати за автентичност. Очевидно т. нар. експерти и сертификатите им не стават и за чеп на зеле.

Скандалът дискредитира

изобщо пазара

на изкуство у нас,

защото се изгуби реперът, координатната система. Простият съвет, който може да дадем на хората, които са се запалили да колекционират изобразително изкуство, е да престанат да гледат на картините като на инвестиция. Картината е удоволствие, а не кюлче злато. Колкото и титулувани експерти да имате, винаги съществува рискът да ви пробутат менте или както е модно напоследък - мистификация, и парите ви да отидат на вятъра. Затова, като избирате картина, гледайте да ви харесва в нея да има живопис. Просто да е хубава. Каквото и да си говорим, много по-трудно е да се подправи една красива картина, отколкото да се пробута един сертификат.

Другото просто правило е да купувате от жив художник, най-добре директно от автора. Шансът да ви дадат менте тогава не съществува.

Малко повече за ментетата. В България от 30 години има стройна система за подправяне на стари майстори, която избуя покрай слабостта на борците към живописта. През деветдесетте се разчу, че Боян Радев има невероятна колекция и всички новозабогатели уонабита почнаха да пушат пури и да събират картини. Но се оказа, че не е достатъчно да ходиш в кафе “Бразилия” и да са ти чупени ушите, за да станеш истински ценител на изкуството.

Радев познава лично

голяма част от българските

художници и изобщо е

тънък познавач и неговата

колекция и отношение към

изкуството са недостижими

Но заради неговата пристрастеност към Златю Бояджиев и Владимир Димитров избуя един пазар на български стари майстори, който бе запълнен с фалшификати, за да отговори на търсенето на уонабитата.

Тези въпросни ментета всъщност са едни хубави картини, направени от талантливи хора в стила на някой известен художник, с подправени подписи. Това не е Златю Бояджиев, но са колоритни брезовски овчари, вероятно нарисувани от някой студент в художествената академия. Тези ментета не са правени с голяма сложност - да се използват стари платна или стари бои. Състарявани са със сешоар. В този тренд е и приписването на някоя стара картина на известно име. Схемата е проста - намира се по вехтошарите някоя стара картина - масло върху платно, която не принадлежи на никое известно име - дори не е българска. Най-често австрийска, румънска или унгарска и се подписва сръчно с известно българско име, което държи цена.

Последният тренд

е да се измисля нов,

“особено ценен”

стар майстор и

да му се произвеждат

няколко картини,

които изведнъж се появяват на пазара. Съчинява се легенда как май бил любимият художник на някое известно име. Мистификацията с колекцията на Николай Неделчев бе в този тренд, но сякаш някой нарочно се подигра с т. нар. експерти, пробутвайки копия на съвременни илюстрации като авторство на Мирчо Качулев или някой друг от 20-те години. Мистификацията бе направена, сякаш да унижи изкуствоведите, а не да се търси комерсиален ефект от продажбата на фалшиви картини.

И на “Салватор мунди”

не му е чист косъмът

Най-обсъжданата картина в последните няколко години - “Спасителят на света” (“Салватор мунди”), която бе купена от саудитския принц Бадър бин Абдала бин Мохамед бин Бархан ал Сауд през 2017 г. за рекордната сума от 450 млн. евро, трябваше да бъде изложена в т.нар. Лувър на Абу Даби. Картината, която представлява портрет на Исус Христос, се приписва на Леонардо да Винчи и е със сложно доказано авторство, макар все още група изкуствоведи да смятат, че в най-добрия случай тя е рисувана в ателието на Да Винчи, но не лично от него. Вероятно от неговия асистент, наречен Салаи.

Това се твърди от Жак Франк, експерта по техниката на рисуване на Леонардо и реставратор-съветник в Лувъра, който публикува статия в списание “Бо артс”.

Въпреки че продажбата на картината премина през авторитетната аукционна къща “Кристис”, съмненията се подклаждат заради промяна във вида на картината от ранни и сегашни снимки. Според “Кристис” това била т. нар. “аквамаринова болест” - промяна в изображението там, където е използвана боя, направена от стрит лапис лазули. Точно тази боя е най-характерна за изкуството на Ренесанса и придава онази живост на картини, рисувани преди повече от 500 години. Има твърдения, че картината по време на търга е била мокра и може би поне дорисувана над допустимото при реставрация.

Така че и най-прочутата напоследък картина не е напълно сигурно доколко е автентична. Но в крайна сметка дори да е не напълно истинска, е достатъчно ценна да краси лодката на саудитския принц Мохамед бин Салман т. нар. МБС. Същият, за когото се смята, че е поръчал бруталното убийство на Джамал Кашоги в Истанбул.

Защото макар да бе купена уж за т. нар. Лувър в Емирствата, още не е изложена и се твърди, че е окачена на лодката му. Това само по себе си е престъпление срещу човечеството. Заслепените от пари “ресурсни” сатрапи си позволяват недопустим егоизъм само заради факта, че палатката им е била разположена близо до голямо световно природно богатство. Не стига, че изкопаемите на планетата трябва да принадлежат на всички нейни жители, а не само на някакви алчни и егоистични бедуини, но си и позволява да лишава човечеството от свободен достъп до произведение на изкуството, което е общочовешко достижение. /24chasa.bg