Унгарската гимнастичка Агнеш Келети, най-възрастната жива олимпийска шампионка, както и преживяла Холокоста, ще навърши 100 години идния месец. „Чувствам се добре, но не гледам в огледалото, това е моят трик! Тогава оставам млада!“, казва Келети за АФП в Будапеща миналия месец.

Петкратна олимпийска шампионка, Келети, която празнува своя рожден ден на 9 януари, е и най-успешната гимнастичка на Унгария, и един от най-декорираните еврейски спортисти в историята. Докато тя сега има деменция, която се отразява на краткосрочната й памет, непримиримият й дух остава налице. Житейската история на Келети, която включва олимпийско злато и оцеляване по време на Холокоста, е достойна за холивудски сценарий.

Родена през 1921, тя печели общо 10 медала – повечето от тях завоювани след 30-та й годишнина, и се състезава срещу гимнастички на половината й възраст – включително пет златни медала в Хелзинки (1952) и Мелбърн (1956). „Спортувах не само защото се чувствах добре, но защото исках да видя света“, споделя тя в интервю за АФП през 2016. Повикана в националния отбор през 1939, тя печели първата си унгарска титла следващата година, но по-късно през 1940 получава забрана да участва заради еврейските си корени. След окупацията на Унгария от нацистка Германия през март 1944, тя избягва депортиране в концентрационен лагер, придобивайки фалшиви документи и идентичността на Пирошка Юхаш.

„Останах жива благодарение на Пирошка, с която не само обмених дрехи и документи, но и походката й“, казва Келети, която запазва форма, докато се крие, с редовно тичане. Бащата на унгарката и още няколко членове на семейството й били убити в Аушвиц, докато майка й и брат й били спасени благодарение на шведския дипломат Раул Валенберг. Келети емигрира в Австралия през 1957 година след неуспешното въстание на Унгария в СССР, преди да се установи в Израел, където се жени за унгарския спортен учител Роберт Биро през 1959 – впоследствие тя му ражда две деца.

След като се оттегля от състезателната си кариера, тя работи като учител по физическо възпитание и става треньор на израелския национален отбор по гимнастика. Впоследствие тя се завръща в тогавашната комунистическа Унгария, където живее до 2015, за Световното по лека атлетика през 1983. „Струваше си да направя нещо добро в живота си, имайки предвид вниманието, което получих – настръхвам, когато прочета всички статии писани за мен“, добавя тя. /БГНЕС