Въпреки че политиката на Швейцария още от 1815 г. е да запазва неутралитет, в началото на Втората световна война, страната се оказва обградена от Нацистка Германия и нейните съюзници.

Като отговор на заплахите от страна на Хитлер, Швейцария разработва отбранителен план. Част от него включва изграждането на укрепления, които да послужат за защита при евентуално нападение. За целта те се правят с цяла мрежа от отбранителни съоръжения, част от които са складирани до село Митхолц в Швейцарските Алпи. Ето как непосредствено след края на Втората световна война в него има над 10 хиляди тона експлозиви.

И въпреки че през 1947 г. част от тези експлозиви избухват, все още голяма част от тях (3500 тона) са сериозна опасност за жителите на селото и околността - без значение че са взети мерки за обезопасяване на останките от склада, погребани под тонове пръст и скали.

На практика 170-те жители на селцето Митхолц продължават да живеят върху буре с барут, и то в най-буквален смисъл. Тъй като взривните вещества в склада са твърде опасни за хората, те трябва много внимателно да бъдат премахнати.

Процесът обаче е много дълъг и сложен, тъй като трябва да се преместят железопътна линия и основна пътна артерия. За целта вероятно ще се наложи всички жители на Митхолц да се евакуират, и то за повече от 10 години!

Както може да се очаква, жителите на селото никак не са съгласни с плана на швейцарските власти. За момента те отказват да напуснат домовете си, ако не получат компенсации, пише BBC. /lifestyle.bg