Подобно на охлювите, мидите също имат нежни, меки тела, които биха били напълно беззащитни пред хищниците и суровите условия под водата. Но в природата никой не е оставен толкова уязвим. Мидените черупки са крепостните стени на тези мекотели, а те си ги изграждат сами.

Черупката не е типичната част от тялото - тя не е съставена от клетките на организма, който я носи. Вместо това, тя се състои от три слоя и се изгражда отвътре навън.

Най-външният слой е тънък и съдържа белтъчни съединения. Той не е калциран и наподобява структурата на човешките нокти.

Под него се разполага основната съставна част от мидената черупка - твърд калциран призматичен слой, под който лежи вътрешният седефен слой, който е в пряк контакт с тялото на мидата.

Животното използва солите и минералите, разтворени в морската вода, за да изгражда подвижния си дом и прави това през целия си живот. Мидите имат способността да възстановяват повреди по черупките си по същия начин, по който ги изграждат.

Цветът на черупките зависи много от храната, която получава мекотелото. Тропическите води са по-богати на разнообразни хранителни вещества и затова цветовете на мидите са по-разнообразни и по-ярки. Същевременно по-студените морета не предлагат такъв избор на храна на обитателите си и черупките на мидите са по-тъмни и едноцветни. /lifestyle.bg