На запад е прието мъдреците да бъдат вадени често още преди да са поникнали или веднага след като го направят. Ние в България пък обикновено чакаме мъдрецът да ни заболи, преди да потърсим медицинска помощ.

Истината е някъде по средата, твърдят специалистите, а решението за вадене трябва да се взима с внимание, като се имат предвид редица фактори.

Тези, които са "за" ранното вадене, подчертават, че оставянето му за по-късна възраст може да причини по-голямо неразположение. С възрастта тъканите започват да се възстановяват все по-бавно, а рискът от инфекции и усложнения се увеличава.

Според проучване в САЩ, разгледало случаите на над 11 милиона пациенти, при около 0.5% пациентът остава с перманентна загуба на сетивност в бузите, езика или устните. При хора над 40 години опасността от дълготрайни проблеми е над 40 пъти по-голяма, твърди пък британско изследване.

Статистиката обаче сочи, че две трети от всички вадения на мъдреци са неоправдани и непродиктувани от проблеми. Въпреки това, 60% от хората на възраст над 20 години се сблъскват с реална нужда от отстраняване на проблем мъдрец.

Дори и да остане здрав и без кариеси, което е рядкост, тези зъби лишават останалите от пространство.

Това създава проблеми с венците. Може да доведе и до образуване на джобове между останалите зъби, където да се събират микроби и бактерии, а това никак не ни звучи като здравословен и благоприятен развой.

Денталните специалисти съветват, че най-добрият вариант е да проследим гените си и да видим какви проблеми със зъбите са имали преките ни предци - майка, татко, баба, дядо и т.н., и оттам да правим заключения относно собствените.

Ранното вадене може и да изглежда като примамлив вариант, но е важно да си дадем сметка, че всяка подобна манипулация крие редица опасности, които е добре да се постараем да избегнем, ако това е възможно./lifestyle.bg