Памет и величие в прохода Траянови врата и крепостта „Стенос”, където византийски владетел претърпява най-голямото поражение в историята в опита си да покори България.

Есенният неделен ден е идеална възможност за връщане към историята и разходка из реконструираната старина, намираща се край Ихтиман, предава репортер на БГНЕС.

Крепостта „Стенос” в прохода Траянови врата, наричан от траки и римляни Суки, е бил част от цялостна укрепителна система, включваща антична крепостна стена с триумфална порта над римски път, пътна станция и укрепителни съоръжения. След проведените археологически проучвания е разкрита монументална сграда – гарнизон, с построен вътрешен двор, три кули и шест входа. Намерените монетни находки и строителната техника конкретизират периода на нейното изграждане – края на IV- век, при управлението на император Теодосий (378-395). Крепостта има форма на неправилен правоъгълник, с размери 90 метра дължина и 36 метра максимална ширина, изградена върху скален масив без да бъде вкопана.

Главният вход е от север, фланкиран от две петоъгълни островърхи кули. Останалите входове представляват малки вратички, използвани при отбрана на гарнизона. Стратегически те са добре разположение на източната и западната крепостна стени и по една на всяка от трите кули.

От юг крепостта се охранява от една триъгълна кула. Крепостната стена е изградена в римската строителна техника opus mixtum, при която се редуват каменни квадрати, следвани от тухлен пояс. Дебелината на зида е 220 сантиметра, а предполагаемата височина на стената, включително зъборезе, е 12 метра, двете северна и южна кула са по 15 метра.

Паметна плоча припомня събитията от 17 август 986 година. Тогава, в местността Траянови врата византийският император Василий II е разбит след безуспешната обсада на Сердика (София, бел.ред.). Българската войска е предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил.

Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След смъртта му България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. /БГНЕС