Номерирането на виенските сгради има дълга история, преминала през интересни периоди до съвременната номерация, която всеки може да прочете, изписана с бели цифри на тъмносини емайлирани табелки, предаде БТА.

Първите указания по къщите, обяснявайки на минувачите къде какво могат да намерят, са били рисунки - главно по сгради от обществен интерес - например кръчми и аптеки. "Къщите са имали имена, по тях са били правени рисунки или са поставяни фигури. Като пример за това историкът Антон Тантнер, посветил се на изучаване на тази интересна тема, дава една сграда от центъра на Виена, известна от градските хроники като "къщата при златния дракон". Все още на фасадата й е запазена рисунка на златен дракон.

Причината за преминаване от рисунки, фигури и други указания към ясното градско номериране на сградите е чисто практическа. За първи път това се случва през 1770 година, за да е възможно да бъдат мобилизирани всички годни за военна служба млади мъже. При това номериране зимният дворец Хофбург, намиращ се в центъра на Виена, получава номер едно, останалите сгради биват последователно номерирани.

"Проблемът на системата от 1770 година е в това, че поредни номера получават всички къщи във Виена, възможности за промяна или поправки не съществуват", разказва Тантнер. Поради тази причина не са редки случаите, когато една и съща сграда е имала два различни номера, получени по различно време, което е предизвиквало обърквания от всякакъв вид. Дори във входовете на някои къщи все още може да се види изписан номер, който е представлявал "копие за сигурност" на поставения отвън на фасадата, разказва историкът.

От средата на ХIХ век започва преномерирането, което познаваме днес. То е взаимствано от САЩ, от Филаделфия, където е въведено уличното номериране, като редиците от къщи получават или четни, или нечетни номера. В Европа е въведено първо в Париж през 1805 година, докато стигне до Виена минават над 50 години, тук е направено 1861/62 година, посочва Тантнер. /БТА