Свързваме бабата с топлина, уют, доброта... На нея можем да кажем онова, което не смеем да споделим с родителите си. Баба и дядо винаги ще прегърнат, нахранят и заведат внучето си на море. Ролята на баба е голяма и важна, но все пак тя не е доброволна. Много често бабите просто не са готови да я „изиграят”.
 
У нас традицията повелява когато се роди внучето, баба му да захвърли всичко останало и да му се посвети, отменяйки майката, защото „няма нищо по-важно от детето”. Много хора споделят това мнение, но... не всички. Така и трябва да бъде! Защото кои са днешните баби?

Много често те са жени между 40 и 60 години, все още пълни със здраве и сили, изглеждат добре, някои имат собствен бизнес или  са отдавна утвърдени в професията си.

Те са учили, раждали, отгледали собствените си деца и в този житейски период искат да отделят повече време и внимание на себе си. Много от тях все още работят, някои – дори на няколко места, или току-що са се пенсионирали. Но, при всички положения, са в златната си възраст, в която кроят планове за пътувания, забавления, работа, любов.
 
Това е всъщност най-доброто време в живота на жената, когато е здрава, все още красотата ѝ не е повяхнала, но вече е по-мъдра, осъзнала своята свобода, независимост, чувственост. Душевните терзания и обрати, типични за младостта, са зад гърба й, тя се е потопила в търсене на радостта от живота и се опитва да постигне нещо лично за себе си, за собственото си усъвършенстване.
 

Ако има други планове

Ако тази жена има други планове за своето бъдеще, може ли да откаже на децата си да помага в отглеждането на внучето? Трябва ли да го направи, лишавайки се от малкото удоволствия, които евентуално би могла да изпита? 

И ако откаже, трябва ли да се чувства виновна, защото нейните връстнички са залепени за бебешките колички на своите внучета, а тя – не?
 
Какво би станало, ако бабите и дядовците можеха да разполагат със своето време? Прекалено ли е егоистично те да се ангажират не с памперси и разходки в пясъчника, както е по условие сега у нас, а например на дълга екскурзия, на нови знания и умения...

Копнеж по внуче

Разбира се, има случаи, в които бабите просто не искат да правят нищо друго, освен да гледат внучето си, виждайки в него светлина в тунела на възрастта и усещайки прилив на младост и енергия, когато са заедно. Те просто копнеят за това дете!
 
Или пък младата майка е самотна и не може да се справи без помощта на своята майка, е, тогава просто няма начин – налага се бабата да забрави за лични удоволствия, а да се отдаде на каузата детенцето да порасне, отгледано грижовно.  
 
Има и обсебващи баби, които не дават на майката да припари до детето си и дори пораждат ревност от страна на младите родители. Всякакви случаи, които доказват едно – бабата е много важна фигура в живота на всяка фамилия.

Отглеждането на внуците от техните баби обаче не бива да се приема за даденост.