В столичното кино „Евросинема” се провежда втора изложба на киноплакати, афиши и програми, намерени в изоставени и забравени кина и салони от цялата страна. Сред изложените плакати на „Търновската царица”, „Междузвездна война” и още 14 постера от миналото може да се види и клетвата на киноработниците от ботевградското село Литаково.

Това даде повод на БГНЕС да потърси кинокритикът и почетен гражданин на София проф. Божидар Манов, с който поговорихме за миналото, настоящето и бъдещето на киноплаката.

По думите му плакатът е една опростена форма на визуална комуникация със зрителя, която изпълнява информативна и рекламна функция. Когато той дава просто информация е наричан афиш, защото афишира информация.

„След това в лексиката идва немският термин плакат, а по-късно думата е заменена от английската дума постер”, обяснява Манов промените в названието на големия лист с картина и информация.

Кинокритикът обяснява, че макар плакатът да остарява като форма на информация и да е заменен от трейлъри, клипове и страници на съответния филм, той ще остане.

„Плакатът трябва да поднесе натрапчиво , понякога дори агресивно, за да бъде забелязан, основната информация за филма, а някъде вътре с текст и шрифт са изписани основните автори.Той трябва да носи усещането за сюжетната линия и от там да бъде примамка за зрителския интерес. В добрия случай плакатът трябва да подсказва жанра на филма и неговият аромат – дали е комедия, дали е тежка черна драма, исторически, екшън, спортна авантюра или пък фентъзи зрелище. В по-ново време, когато формите на комуникация и разпространение са променени, основно

заради интернет, плакатът отива в статуса визуално изкуство, което има съпътстваща функция. Основната рекламно-информационна линия е аудио визуална – трейлъри, клипове, рекламни ролки. Плакатът днес се ще остане като бутиково упражнение за автори-естети, майстори на плаката и ценители на неговото възприемане”, убеден е Манов и дава пример с виниловите и твърди плочи, които също вече са обект на колекционерски интерес, а не се търсят и използват от всички хора.

Продуцентът обръща внимание и на съвременната реклама на филмите, която се прави и с огромни билбордове и дори цели фасади, като най-яркият пример за това е „Таймс Скуеър”.

Голяма заслуга за привличането на зрители играят и главните актьори като имана като Силвестър Сталоун, Лиъм Нийсън, Брус Уилис играе ролята на код, който говори достатъчно за жанра и сюжета на дадена лента.

Наред с това Манов твърди, че и българите сме дали нещо в тази посока, и сме конкурентни на световните художници на филмови плакати.
„В годините назад, българският киноплакат има забележителни успехи. Той е една концентрирана форма на художествена лаконичност, естетическа плътност и същевременно мощна комуникативна функция. Има знаменити образци на световното плакатно изкуство като едни от най-добрите са поляците. Нашата плакатна графична школа никак не е за подценяване. Най-добрите ни майстори са покойният вече Божидар Икономов и неговият съименник Божидар Йонов, които са виртуози на плаката, и умеят в концентрацията на „измъкнатия детайл” да дадат дълбочината в иначе двуизмерното изкуство на плаката”, разкрива още той.

„От по-новите продукции си спомням плаката на филма „Ага”, който представляваше голям бял лист и в средата му имаше една огромна черна точка. Нищо повече. Плакатът не е разпознаваем. Нормално е да бъдат двама ескимоси и нещо такова около привлекателния пейзаж на Севера.

Тази огромна черна точка е неясна и нечетлива в първия момент, но след гледането на филма става ясно, че това е онази пропаст, която унищожава разумната цивилизация. Плакатът на „Крадеца на праскови” също е гениален. Понякога хрумването може да е в един детайл, но ако е достатъчно ярък – това е. Така е и в модния дизайн. Един малък елемент е достатъчно за да експонира цялата дизайнерска работа по грим, прически и реквизити. Хубавият плакат е като бижуто на филма”, коментира Манов.

Попитан какви филми привличат вниманието на зрителите, той отговори, че това са неангажиращите ленти.

„Това го показва боксофисът и рейтингът на успешните комерсиални продукции. Това не е само заради изместване и деформация на зрителската аудитория, то е и заради условията на филмово разпространение. Мол културата с многозалните мултиплекси предлагат такъв тип развлечение в контекста на бързото хранене, пуканки, сладоледи, ресторанти, и киното става част от тази бързооборотна употреба. Това води до промяна в интереса на публиката. А от друга страна комерсиалните ленти имат все по-ниско качество, съответстващо на бързата храна, хот дога и пр.”, казва тъжната тенденция Манов.

Той е убеден, че въпреки това ще остане и качественото кино, което и в момента се подкрепя от 1% от мислещите хора у нас. Според него няма как в рамките на един човешки живот да се преживеят корабокрушенията и ренесансът във всяко отношение.

Божидар Манов е български кинокритик и продуцент, а от година и почетен гражданин на София. /БГНЕС