Началото беше в 1957 г. с първите осем хотела, изградени по възприетата тогава максима “На минимална площ да се построят максимален брой стаи с минимален размер и максимален брой легла”. Това оряза крилете на архитектите и те, лишени от фантазия, изфабрикуваха еднакви безцветни социалистически хотели без оглед на възприетите в чужбина строителни стандарти, свързани с категоризацията на хотелите. Години наред договаряхме незавършени хотели и настанявахме туристите за тях в други, от по-ниска категория. Озлобявахме ги и внасяхме хаос в графика на резервациите в самото начало на сезона. На практика това означаваше тотален срив на курорта за годината. Налагаше се новопристигналите туристи да преспиват в холовете на някои хотели.

За да се ускори завършването на новите обекти и се настанят прииждащите летовници, в разгара на сезона вкарвахме в незавършените хотели по стотина строители и камериерки. Същите едновременно довършваха строителни работи, чистеха и внасяха обзавеждането. Бъркотията на това човешко сборище бе неописуема. Накрая гостите бяха настанявани във влажните, миришещи на прясна боя стаи, в съпровод на ревящи булдозери, които последно разчистваха терена от строителните отпадъци наоколо. В същото време на Запад показваха по телевизиите мокрите стаи, увисналите тапети и надигналите се паркети в нашите хотели. Персоналът недоумяваше кога ще се сложи край на мечешкото планиране и настаняване.

Това беше в недалечното минало. Ако трябва да обобщим причините за неудачите в обслужването, те се дължаха на подчертаната некомпетентност на най-отговорните фактори отгоре и на изключителния бандитизъм на най-безотговорните отдолу. Днес, за да се отърсим от недостатъците си, трябва да се преборим с условията, които ги създават. А те са наши, вътрешни проблеми и никой специалист от чужбина не може да ни помогне. Нито ще намерим готови решения извън България. Остава само една възможност - да се ограмотим.

Съвременният масов туризъм внесе съществени изменения в условията на експлоатация при хотелиерската индустрия. Хотелиерството излезе извън рамките на занаятчийството и придоби модерна икономическа структура. Това ще рече, че ако искаме да имаме успех в борбата за повече туристи, ще трябва непрестанно да изучаваме тенденциите на развитие на международния стопански туризъм и своевременно да се нагаждаме интелектуално, психически и материално към тях. Беше време, когато един председател на бившия Комитет по туризма заяви на едно събрание дословно: “Някои се опитват да ме критикуват, че не съм разбирал нищо от туризъм, като че ли кой знае каква наука е това. Тези, които искат да минат за големи специалисти, са янлъш специалисти”. Същият по друг повод рече: “Ще минем и без западни туристи”. Коментарът е излишен. По това време, по-точно през 1968 г. майският брой на западногерманското списание “Щерн” беше посветен на темата: “Къде да прекараме лятната си ваканция”. За всички известни курорти бе дадена кратка информация и характеристика на обслужването. На България бяха посветени само два реда: “България е най-активната и най-некомпетентната страна в областта на стопанския туризъм”. Получихме заслужена двойка. Изниква въпросът за вината и отговорността. Обективните дадености в страната, природни и географски, са само в наша полза, а грешките са само субективни, на две равнища - управленчески и изпълнителски. Казаното дотук няма за цел да търси сметка на тези, които сложиха началото. Те нямаха опит, грешаха и изградиха хотели, натрапващи се с еднообразието си и неграотните функционални решения.

Това е минало. Дойдоха нови. Смениха облика в положителен смисъл на това, което беше изградено. Подобриха инфраструктурата, наситиха свободните пространства с басейни, забавни и спортни съоръжения. Започнало е обаче ново строителство с необичайна агресия против всички правила. Не за първи път през годините посрещаме туристи в комплекса Златни пясъци с частично строителство, продължаващо и през сезона. Това, което днес обаче се извършва в комплекса няма аналог в миналото. Новите строители секат гората, ровят земята и градят хотел до хотел и бар до бар. Мощна техника трещи по изровените пътища, самосвали ръсят пръст и строителни отпадъци по асфалта и облаци прах се сипят върху подранилите туристи.

Някой трябва да се справи с това. Комплексът трябва да се развива с оглед на търсенето и да не се посяга предварително на природните дадености. Пренасищането на комплекса с ново строителство за сметка на природата в него ще доведе до понижаване на категорията му и трайна загуба на най-платежоспособните туристи. Строителството трябва да се съобразява с компетентна икономическа обосновка, за да не сменим зеления декор и прохладната гора на комплекса с гора от полупразни хотели.

Стефан Божуров

---

Авторът е пенсионер с 29 години трудов стаж на Златни пясъци. Бивш преподавател в Полувисшия институт по международен туризъм.