Държавни чиновници искат от кандидати по европрограми златни бижута и маркови парфюми . „Цената” на спечелен проект е между 15 и 50% от стойността на европроекти, твърди Милена Дачева от неправителствената мрежа БАРДА.
"Корупционните схеми действат и в момента", твърдят от неправителствената мрежа БАРДА-обединение на 20 Агенции за регионално развитие в България.
Българската неправителствена мрежа е създадена през 1997г. от Европейската мрежа за регионално развитие EURADA. С Милена Дачева, ръководителка на Международни програми и финансиране в БАРДА разговаря Антоанета Ненкова.

- Кой беше последният случай, при който се сблъскахте с корупционни схеми във финансирането по европрограми?
- Този случай бе през април тази година. Кандидатствахме по оперативна програма "Административен капацитет" към Министерството на регионалното развитие. Представители на министерството директно са си поискали подкуп от нашите партньори. И ние решихме,че няма да продължим.

- Каква сума бе поискана?
- Процентът варира- между 15%, ако с Вас се свърже държавен служител и стига до 50%, ако” лобистът” е зам. министър или министър.

- Случвало ли Ви се е да Ви се обаждат и зам. министри и министри?
- Не. Държавни служители обаче се свързват с нас.

- Обаждат се по телефона и…?
- И казват, да кажем ,че искат процент от стойността на проекта. Ако проектът е за 400 хил. евро - 15% е подкупът, който определя служителя. И човек може да си направи сметката.

- Случайни ли са подобни епизоди или са утвърдена практика?
- Наши партньори се сблъскват с подобни практики от 5 години, ние-от 3 години.

- Откога съществува Вашата неправителствена мрежа за регионално развитие БАРДА?
- От 10 години. Асоциацията е създадена от европейската мрежа за регионално развитие EURADA през 1997г.-за изграждане на капацитет в България , с добре обучени консултанти и мрежа в цялата страната. В момента в мрежата ни са обхванати 20 Агенции за регионално развитие и бизнес центрове.

- Избройте българските министерства и структури , в които сте се сблъсквали с корупционни практики?
- В Министерството на държавната администрация, в Министерството на регионалното развитие, в Министерството на икономиката и енергетиката,в Министерството на финансите, в Делегацията на Еврокомисията.

- Обаждат Ви се по телефона или при лична среща искат пари?
- Да.

- И тази практика е факт и днес в България?
- Да. Това продължава.

- Колко случая може да изброите, в които върху Вас и върху ваши партньори е упражняван корупционен натиск от министерски чиновници? - Не мога да кажа точно, но може би над 50 случая на корупционен натиск е имало.

- Твърдите,че между 15 % и 50% от стойността „струва” одобряването на европроект или спечелването на търг за обществена поръчка. Конкретнитте факти,с които разполагате за това, че има корупция в държавната администрация в България при разпределянето на пари по европейски програми?
- Ето два конкретни примера… Една от нашите 20 Агенции за регионално развитие –тази във Варна, осъществява проект по програма PHARE за облагородяване на Морската градина в града. Проектът се администрира от Министерството на регионалното развитие.Оттам са се обаждали по телефона, имало е и срещи с представител на екипа , и са поставили изискване участниците в търговете и спечелилите фирми да са свързани със служители от министерството или общината.
Служители от министерството, които одобряват тримесечните отчети пък направо са си искали „подаръци”- златни бижута , парфюми , разни аксесоари. Изискването е, бижутата да не се повтарят , а парфюмите да са маркови.
Вторият пример е от опита ни по финансиране от новата европейската програма за изграждане на административен капацитет. Вече го споменах.

- Това ще рече,че корупционните практики не са си отишли с предприсъединителните програми, така ли?
- Това ще рече, че корупционните схеми се развиват. От 10% сумата расте на 15-50%. Освен това по програмата за изграждане на административен капацитет спечели проект на НПО, близко до високопоставен служител в министерството на държавната администрация -бивш областен управител на Ямбол. И това се случи този април.
С Милена Дачева разговаря Антоанета Ненкова/Дойче веле