Фоторепортерът на Днес+ Георги Спасов подготвя своя самостоятелна изложба. Откриването е на 20 ноември в артсалона на Радио Варна. За това какво да очаква публиката разговаряме с автора на фотосите.

- Какво представяш в първата си самостоятелна изложба?
- Това са мои фотоси, направени с дрон на град Варна от различни гледни точки на града. Снимките са правени през изминалото лято на 2017г.
Самата експозиция ще бъде подредена в Радио Варна на 20 ноември. Това, с което се занимавам в момента - фотографията, беше мое хоби, което превърнах в професия. В момента правя това, което ми харесва и съм щастлив, че хората го оценяват и ме подкрепят. Именно за това искам и аз да направя нещо за тези, които имат нужда от подкрепа.

- Инициативата ти е с благотворителна цел, към кого е адресирана?
- Да, избрах да се занимавам с благотворителност, защото това е нещото, което ме кара да се чувствам полезен, да се чувствам значим. Неслучайно хората са казали: „Сърце, което дава, никога не остарява. Ръка, която дарява, никога не обеднява!”
Целата на изложбата е да се съберат пари за децата от центъра за настаняване от семеен тип в ж.к. Изгрев. С парите ще се закупят учебни помагала и най-нужните неща за децата.

Благотворителността за мен е начинът да покажеш, че имаш сърце, че си добър човек и че мислиш не само за себе си, а и за другите. Без значение на колко години си, каква ти е професията, с колко пари разполагаш, винаги можеш да бъдеш добър човек.

Благотворителността е „зараза“ в добрия смисъл и трябва да се пренася от човек на човек. Именно това искам да направя и аз - да отворя сърцето си, да бъде по-добър човек и да накарам хората около мен също да го правят. Нищо не коства на човек да помага на различни каузи и с личен труд в свободното ни време. Ежедневната благотворителност е нещото, което ще ни накара да погледнем отвъд нашия собствен свят. Така ще израснем като хора и нация. В този смисъл посетителите също са адресат.

- С какво послание смяташ да привлечеш съмишленици?
- Най-същественото - благотворитерността е и отговорност. Когато се убедим, че това, което даряваме, ще послужи на благородна кауза, ние довеждаме собственото си благородство докрай и се отнасяме разумно и истински към дарението си.

Обвързването с кауза или инициирането на някаква кампания са подходящи за тези, които се чувстват достатъчно силни и готови да се заемат с такова голяма и отговорно дело. Записването в доброволческа организация или просто помагането по време на благотворителни събития или дейности с уменията, които имаме и искаме да отдадем, отново е част от щедростта.

Има и други начини да помагаме, освен с пари - с дрехи, физически усилия, храна, вещи и с всичко, което смятаме, че ни е в повече и можем да подарим. Коренът на тези помощи е един и това е съпричастността. Съпричастността такава каквато е в сърцето ни и точно толкова, колкото чувстваме, че можем да дарим - нито повече, нито по-малко.
И накрая, няма такова нещо като незначително дарение, всяка подадена ръка е сигнал за добра надежда.