На пук на всички писания за това колко голямо било напрежението в червените редици там нищо съществено не се случва. Опитите за вкарване на злостни интриги най-вече между втория и третия етаж на общинския билдинг за сега предизвикват единствено снизходителни усмивки. На практика всичко опира до модела на управление, който демонстрират социалистите във Варна.

Малцина днес помнят, но първият мандат на десния кмет Христо Кирчев бе белязан почти изцяло от войната с тогавашния председател на общинския съвет Пламен Герасков. Вторият десен мандат(пак на Кирчев) беше изпълнен с още по-голямо напрежение. За съжаление политическата вендета беше най-често прилаганата практика при уреждане на взаимоотношенията между отделните властови центрове във Варна, региона и не на последно място в страната.

Днес Моделът на управление на Варна, региона и не на последно място България, няма нищо общо с онези времена. Областният управител, кметът и председателят на общинския съвет комуникират помежду си нормално. По вертикалата на държавната власт също не се случва кой знае какво. Тройната коалиция управлява без да злоупотребява с властовия си ресурс и ако попитате Областния управител на Варненска област, кмета на Варна и председателя на ОС-Варна ще разберете, че даже най-фино настроените рецептори трудно ще усетят някакъв особен политически или икономически натиск в полза на един спрямо друг.

Естествено че някъде по веригата сигурно има скърцане, но липсва усещането някой някъде да е… поставен в ъгъла.

Когато управленския модел е нормален, всичко е нормално, даже и интригите.
В такава ситуация обикновено всички печелят.
Включително жителите и гостите на града.
И това е очевидно.

Както много често се случва, именно очевадното е най трудно за виждане.
Само че реалността е такава, каквато е !
Живеем във време на умерените страсти!
Който не го е разбрал… коментира властта отстрани.
Антон Луков