Проблемите, които днес имат редица от министрите на Иван Костов, не са само в миналото, както на сегашните управляващи им се привижда.
Не са и в настоящето, въпреки очевидните напъни да се намерят политически мотиви в действията на Филчев.
Проблемите на всички – от Божков до Муравей - са в собствените им глави.
Когато бяха на власт – крадяха!
Когато крадяха всички ги разбраха.
Когато ги разбраха ... те самите нищо не разбраха.

Тактиката на всичките бивши министри (Иван Костов е специалното изключение) е една и съща.
От Божков до Муравей всички се опитват да изпреварят срещата със съдебната система, като я ... предизвикат.
И всичко това се прави с тайната надежда, че когато се случи неизбежното, никой няма да види истината.

България трябва да се втренчи в наказанието и да забрави ... престъплението.
От Божков до Муравей всички искат да са жертви.
Жертви на политически гонения, преследвания по идеологически причини и прочее бабини диветини.

Само че има една много мъничка подробност.
За да го играеш жертва трябва да ти СТИСКА.
След като Филчев иска да ти затвори свободомислещата уста - не я затваряй!
Каквото и да ти струва.

Някой да е чувал напоследък Муравей да громи икономическия екип на царското правителство?
Скръцнаха му два пъти със зъби и ... млъкна.
Защо ли?

Виж при Костов нещата са коренно различни.
Той знае, че всички ще се оправдават с него.
Той знае, просто защото си ги избра лично, по свой образ и подобие.
Знае, че ще го предадат. Знае и защо.
Иван Костов, обаче, никога няма да се прероди в светец.
Той мълчи не защото знае.
Мълчи защото не може.
Няма власт !?!
Ако имаше ...

Антон Луков