- Какви емоции предизвика във Вас посещението Ви на ул. “Раковски” 134 след толкова години?
- Кой знае какви силни емоции не е предизвикало. Все пак връщането 15 години назад, защото толкова години не бях стъпвал там, навява спомени за събития, които са ставали там, за важни решения, които се са вземали навремето.

- Според Вас, какъв сигнал се опитва да излъчи новото синьо ръководство с тази покана?
- Не мога да говоря от негово име какъв точно сигнал иска да излъчи сред общественото мнение. Мисля, че те искат да провеждат една нова, отворена политика, което е и правилният път и затова търсят повече опорни точки, повече хора, чието мнение зачитат, съвети евентуално - поне аз останах с такова убеждение от разговорите с г-н Пламен Юруков. Той иска да възражда СДС като политическа партия и иска да играе на отворени врати, което е и правилното и затова търси хора, които имат отношение към тези проблеми, които все пак в началото са поставили основните и т.н. Опитът, така или иначе винаги може да се използва, дори и критически, когато се преосмисля, чуждият опит може да бъде полезен.

- Как си обяснявате факта, че СДС се оказа единствената оцеляла до днес партия на промените в Източна и Централна Европа?
- Общо взето СДС не е избегнала съдбата на другите движения, организации, които навремето започнаха похода за събарянето на тоталитарните комунистически режими в Съветския блок. Той също така загуби много от това, което имаше в началото като политически, морален, идеологически капитал, това, което преживяха и другите формации. Чудото всъщност, ако трябва да се учудваме, е че СДС все пак оцеля досега и оцеляването до голяма степен се дължеше на факта, че не бяха решени задачите, с които започна преходът и СДС все още имаше това пространство да работи, да се бори. В другите страни изчезна това пространство, тъй като проблемите бяха решени. Винаги е така в историята, когато едно движение й е нужно, нужно е то да реши определени задачи, след като ги реши то постепенно губи своя смисъл, става до голяма степен и излишно, та нещо подобно се случи и със СДС. Обаче в случая с г-н Юруков, интересното е че той се опитва да възроди тази партия, с един либерален режим, защото навремето Иван Костов я направи почти като БКП когато я превърна коалицията в партия – с поръчители, със строга дисциплина, замразявания, докато една демократична партия винаги има разни крила, разни фракции, различни течения, което е нормално – това е демократичната партия и всичко се решава чрез открити дебати.

- Как виждате бъдещето на СДС?
- Това ще зависи от усилията и на Юруков, и на неговия екип, с който той ще работи и от това как СДС ще се впише в дясното пространство, защото в него има и други претенденти и как евентуално ще може да си сътрудничи с тях.

- Според представители на управляващата коалиция, в момента България се управлява от социал-либерално правителство. Самият Вие сте председател на либерален съюз. От тази позиция, какво е оценката Ви за поведението във властта на определящите се като либерали НДСВ и ДПС?
- Според мен тези партии правилно участват в управляваща коалиция, защото ако те не се бяха включили, нямаше да може да бъде създадено правителство след изборите, което значи че България нямаше да влезе в Европейския съюз. Щяхме да чакаме още дълги години следващото приемане на членове в съюза. Така че това има много важно значение и либералните партии се държаха така както им подобава.

- Според Вас, България достигна ли дъното на политическия цинизъм с очевидните престъпно-корупционни елементи, помрачили последните местни избори?
- За съжаление, да. И по-рано е имало своеобразни подкупвания и прочие, но това бяха сравнително по-изолирани, инцидентни случаи, да кажем когато храниха ромите, черпиха ги с бира, с кебапчета, когато раздаваха капачки за буркани, дефицитни на времето. Това е нищо в сравнение с това, което се случи на последните избори. И общественото мнение категорично осъжда опитите за открито подкупване, тъй като това променя фактически смисъла и значението на демокрацията.