Няма и месец откак лидерът на КНСБ сложи подпис под Хартата за национално сътрудничество редом до този на премиера Симеон Сакскобургготски и тържествено определи документа като много добър знак, който пренася европейски традиции в отношенията между социалните партньори в страната, и докторът демонстративно хвърли вратовръзката си – символ на бъдещ преврат в управлението. Със същия символичен жест според него, преди години той е предизвестил падането на едно друго правителство, управлявало в едно друго време и при други социално-икономически условия – правителството на Жан Виденов.

Не е лошо обаче преди Желязко Христов да започне символичното си събличане пред членовете на подопечната си организация да прочете още веднъж подписания от него на 15 февруари документ. Защото там четливо пише, че парафиралите хартата изразяват волята си да спазват принципитe на “сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка страна при изграждането на нормативната рамка на индустриалните, социалните и икономическите отношения, необходима за изпълнението на програмата на правителството на Република България за периода 2001-2005 година. “

Ако обаче преди шест години в страната ни съществуваха условия и основания за организирани бунтове на съпротива срещу едно неумело управление с подчертано ляв курс, то днес, месеци преди да стане ясно дали ще ни поканят в НАТО, отново се прави опит да се приложи тази добре позната схема – стачка, а след стачката - преврат. Мълчанието на синдикатите през последните години, естествено съпроводено с някои епизодични профсъюзни прояви – за всеки случай, отведнъж се замени с небивала активност, и то точно тогава, когато правителството най-ясно декларира желание за провеждане на прозрачен социален диалог.

Нарасналото самочувствие на синдикатите доведе до откровен натиск за решения, които излизат от рамките на техните прерогативи. Напоследък поведението им започна открито да говори за неясни политически искания, облечени в синдикална черупка. Като член на Тристранния съвет за национално сътрудничество например, КНСБ по правило трябва да защитава интересите на своята членска маса. Само че колко от членовете на организацията са абонати на “Топлофикация” или “Енергоразпределение”, та профсъюзите да се чувстват несправедливо пренебрегнати и обидено да саботират решенията на кабинета?

Повече от очевидно е, че искът на КНСБ и КТ “Подкрепа” целеше единствено увеличаване на собственото им непосредствено влияние, защото нито единият, нито другият синдикат представляват все пак интересите на клиентите на двата монопола – НЕК и БТК. След като обаче се стигна до компромисен вариант въпреки всичко, се оказа че синдикатът начело с д-р Христов, отново не е доволен. Абсурдите на криворазбрания синдикализъм се разразиха до там, че ескалираха в яростни обвинения за лоша подоходна политика на правителството.

Прави впечатление, че Желязко Христов не иска среща с правителството по проблема, а заплашва с лавинообразна стачка, предвестник на голямата “пролетна” Национална стачка. Само че тази заплаха трябваше като ерихонова тръба да звучи над родното синдикално пространство преди доста време, когато заплатите и учителите, и на лекарите, и на миньорите бяха доста по-ниски, отколкото в момента. Неадекватното поведение на синдикалистите пролича и днес, когато скандално напуснаха Кръглата маса за обсъждане на подоходната политика на правителството. Този път причината бе обяснена с нетърпимост към други профсъюзни организации, поканени на срещата. Само че под синдикалното небе има място за всички и социалният мир зависи и от равнопоставеността между различните организации.

Явно е, че абсурдни по звучене мотиви, за да провокира напрежение в обществото и нетърпимост към политиката на управляващите, д-р Христов ще посочва всеки ден. И всеки ден ще трупа дивиденти в защита интересите на бедните и онеправдани слоеве на обществото - не само в собствените си очи и в очите на синдикалните си членове, непреброявани от години, но и в очите на определени политически формации. Неотдавна синдикалният лидер откровено съобщи, че от всички правителства дотук се е разбирал единствено с Иван Костов.

Може би все пак Желязко Христов ще си даде сметка за последиците от мащабно разгърната национална стачка. Да не вземе да се случи, че не част от обществото е маша в ръцете на КНСБ, а Желязко Христов - заложник на собствени интереси, повече политически, още повече икономически и най-малко синдикални.
Десислава Ангелова/Novotovreme.com