Кога синдикалистите у нас се преквалифицираха във врачки, никой не разбра. Може би това е станало по някоя от многобройните задгранични и филантропични програми, чрез които военните например се учат да менажират фирми, които тепърва да развиват. Без средства, разбира се.

Че Желязко Христов е минал през етап на обучение си личи от мрачните му прогнози, касаещи населението на страната ни през 2050 г. Тогава то щяло да се стопи до 3 милиона, предсказа Желязков. Синдикалният лидер не пропусна да обясни и защо това ще се случи. Защото децата ни ставали все по-разочаровани от нас. Желязко е убеден още, че именно ние определяме живота им.

Тук чичко Фройд би се усмихнал лукаво – М-м-м, да, би рекъл той – типичен случай на кастрационен комплекс с елементи на Едипов, комбиниран с наднормено ниво на Свръх-Аза. Защото от казаното личи, че ако г-н Желязков има деца, те със сигурност са разочаровани от него.(Което не би учудило никого.) А изводът му следва от факта, че е превърнал собствената си личност в обобщен образ на българския родител.

Всъщност, всичко това може да му го каже и Мадлен Алгафари.
Ясно е едно – че от него профсъюзен лидер не излезе. И за врачка не става. Остава му да вземе пример от Остап Бендер и да се преквалифицира в домоуправител.

В-к “Монитор”
10 октомври 2002г.