През юли тази година най-престижното колоездачно състезание в света - „Тур дьо Франс”, навърши 107 години. От това събитие идва терминът “жълта фланелка”, носена от водача в общото класиране. Този термин има и преносен смисъл - така се обозначава най-добрият в някаква област. А защо не и в областта на тоталната и безпросветна глупост?

Според една дефиниция глупакът е човек, който вреди на другите и на себе си. Няма как да не се възхитим от това кратко и точно наблюдение. Именно от него ще изхождаме при нашата класация за “Български глупак на 2010 година”. Кой ще бъде гордият носител на жълтата фланелка за най-голяма глупост, сътворена от българин, през отиващата си година? Доскоро за топлистата на първите петима глупаци имаше бол кандидати и изборът изглеждаше труден. Но това беше доскоро. Събитията през последните седмици бяха решаващи в оспорваната битка за високото звание. А иначе конкуренцията е жестока: България никога не е изпитвала недостиг на глупаци. А също и на умници, но това е друга тема.

На първо място, с голяма преднина и без някой реално да застрашава позицията й, стои една българка, доскорошна изпълнителна директорка на Държавен фонд “Земеделие”. По темата доста се писа и говори, но останаха неизяснени неща. Та ще се наложи да ги изясним. Сам по себе си фактът, че кариера може да се гради с фалшиви документи в съчетание с някои древни познания за слабостта на човешката душа и тяло, за България нито е нов, нито е толкова скандален. В случая обаче поразява размерът на демонстрираната глупост. И не е прав ресорният министър на земеделието и храните да говори за симптоми на лудост у съответното лице. Освен че всеки си е башка луд, в случая става въпрос главно за мащабна и напоителна глупост. Да вкараш проблем с размерите на футболна топка под килима и да разчиташ, че никой и никога няма да го забележи, е израз на глупост, напълно достатъчна да ти донесе жълтата фланелка за 2010 година. Глупостта се илюстрира по щетите, които победителката нанесе първо на себе и после на България. А и още ще носи. Така че на победителката – честито. На останалите 7 милиона българи – също.

В този случай има още участници, които може и да се обидят, че ги лишавам от жълта фланелка. За тях обаче има други фланелки, както ще видим след малко. Към Министерството на образованието, младежта и науката има отдел, който легализира издадени в чужбина дипломи. Какво е проверявал този отдел преди две години, когато е легализирал фалшивата диплома? Защото е очевидно, че когато някой легализира фалшива диплома, той или е некадърен, или е подкупен, или и двете.

Да видим как от отдела за легализиране на чуждестранни дипломи обясняват защо са сгафили навремето. Ами, виждате ли, тя, дипломата, първо приличала на истинска (което даже не е вярно). И, второ, те били проверявали само дали съответният германски университет е легитимен (!). И двете неща са забележителни както с глупостта си, така и със спокойствието, с което бяха приети от медиите и публиката. Което пък ми напомня, че трябва да се учреди и една обществена, всенародна жълта фланелка за глупост. Диплома се проверява за истинностпо един-единствен, добре известен начин - прави се запитване до съответния университет. Просто и ясно запитване: вашият университет издавал ли е диплома (номер/дата) на името на еди-кой си? И даже не е нужно да се прилага копие от проверявания документ. След откриването на електронната поща и след запознаването на българското чиновничество с тази прогресивна форма на комуникация това запитване трае 10 минути, в които включвам издирване на електронния адрес на университета чрез “Гугъл”. Отговорът идва за 24 часа, но може и по-бързо. Така още на другия ден проверката е готова, а един чиновник може да извърши 40-50 проверки дневно. Знам, защото съм участвал в този процес. Преди години като зам.-ректор на УАСГ всяка седмица отговарях на подобни запитвания от цял свят. Нашите секретарки правеха справката за 1 час дори и за стари дипломи, които не са електронно архивирани. За щастие повечето проверявани дипломи тогава бяха истински. Но имаше и фалшиви. В тези случаи копие от кореспонденцията отиваше в прокуратурата. Подарявам това ноу-хау на всички български организации и особено на държавните. Като ги моля вече да не преценяват на око дали документът е фалшив. И още по-малко да проверяват дали Харвардският университет е легитимен. Доста се изложихме, стига толкова. Местата от второ до пето в класацията за глупак на годината заемат четиримата българи, успешно блокирали себе си заедно с три деца в една опасна пещера - Духлата край БоснекВ Духлата традиционно се губят, давят и погубват по друг начин всякакви пещерняци - и любители, и професионалисти. Главно поради внезапни порои и вдигане на нивото на пещерните води. Само преди две години пещерняци бяха блокирани така за 100 часа и едвам ги измъкнаха, защото по чудо положението им беше локализирано. Но тези четиримата май трябва да бъдат извадени от списъка на глупците. Защото да влезеш в Духлата при прогноза за тежки валежи, не е глупост, па макар и голяма. Идиотия е. Явно и такава награда трябва да се учреди, достойни кандидати винаги ще се намерят. Класираните на 2-ро - 5-о място в състезанието четирима пещерняци отговарят и на двата критерия за глупост: направиха зло на себе си и на децата си и блокираха техника и елитни спасители, докато България се давеше в незапомнен порой. Та само спасяването на пишман търсачи на силни усещания й трябваше. Но нищо, силна е майка България, на всичките си деца помага. Тук между другото за поредна година масова награда за глупост заслужихме. Защото, след като затлачиш с боклуци реките, изсечеш горите, построиш къща на ниското и не я застраховаш, какво очакваш да се случи? Точно така, нещастие само може да се случи. За енти път, прочие. Но ако дъждът е божа работа, последствията от пороя са чисто човешка. Докога, Господи, ще се давим в собствената си глупост?За шесто място в турнира на глупците кандидатите напират на рояци. И няма как, на рояци ще ги класирам. От шесто до двадесет и първо място е групата на 16-те любители на мобилни телефони “Верту”от по 7000 лева. От евтините тоест, щото преди три години на изложба у нас бяха изтъпанили един такъв за 300 000 евро. Искаше ми се тогава да видя кой кретен ще го купи, но не би. Или толкова пари не им се даваха на мутрите, или нещо ги досрамя. За да класирам групата от 16 депутати на такова достойно място, и други неща съм отчел. Например, че не четат, а ако четат – не помнят. Щото иначе щяха да са чували имена на хора, осъдени като военнопрестъпници, но иначе посочени като домакини на мероприятието. Но не би, мощен е нубийският синдром у нас, неизтребим е. За да класирам един любител на “Верту” в престижното състезание за глупак на годината, отчитам не само лакомията, липсата на знания и закърнелия инстинкт за самосъхранение. А и това, че да носиш такъв телефон пред избирателите си, някои от които с по 200 лева пенсия, е не просто липса на вкус. Много по-лошо е, грандиозна глупост е и опасна при това. И понеже някои депутати не четат, ще им напомня. Да препоръчаш на освирепяла за хляб тълпа да яде пасти (както според някои имала неблагоразумието да направи Мария-Антоанета по време на Френската революция), е, разбира се, глупаво. Но то е и смъртно опасно. Голям брой глупаци в историята са били скъсени с 30 сантиметра отгоре и въпросната дама не направила изключение. Така че, да не дава Господ! Но нека и ние да не Му даваме повод да дава.А иначе в „Тур дьо Франс” раздават и други фланелки: зелени, на червени точици и даже бели. И в живота раздават фланелки, при това не само за талант, успехи и хубост, но и за калпавост раздават. Тези, последните, най-много се помнят. Така че нека не ставаме за резил и да помним, че колкото сме по-високо, толкова повече всички ни гледат, всички ни виждат и нищо не ни прощават. Както и трябва да бъде.
Проф. Михаил Константинов /в-к „Монитор