Защо преувеличавате? Пишете за да излъжите родените след 1988 година. Но ние родените през петдесете години на миналия век помним добре! Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме „упадъчна западна музика“ / Бийтълс?/ !

Помня как за децата на „активните борци“ имаше специална квота за влизане във ВУЗ -влизаха със тройки, докато за нас трябваше да имаме бал отличен 6 за да влеза в МЕИ- то.И го имах, защото приемните изпити по физика и математика издържах с отличен.През 1966 / 67 година живях в общежитие в Дървеница. В 10 блок. В стаята 3,7м. на 4,20м. или 15. кв.м.

Бяхме четирима!!! Аз момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-курс, един от Тунис -черен и един 50 годишен партиен деятел , който учеше икономика по партийно поръчение! Имаше една масичка в стаята. За кого по напред!!! А Саллих от Тунис и „партягата“ все се караха.Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се караше, че съм позвал банята да се избръсна лицето! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая -без чешма и тоалетна!!!

Вярно купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме?? Вечерята често беше ориз със домати в една желязна чинийка и купичка компот!!! „Голямо ядене!!!“ Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет и олиото от оливиера. Така ядяхме веселите стденти!!! Там в ресторанта съм виждал, как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена!!! за да я продават отново!

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе -също студентче.. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец и се хранеше не в стола с мен , а се разделяхме пред хотел „Рила“, където там се хранеше в специалния стол за партийните велможи! После преди да се дипломирам започнах работа в ЗЗУ то и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с прякора „инженер“,заплатата ми стана 110 лева!!!! Социализъм !!!

После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло ! Карта за море??? Може да се уредиш , но не за почивната станция, която се ползвашеот директорите, партииния секретар и фамилийте им. За нас беше лагера с дъсчени бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как по вече ! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето. Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева пожелах най после да купя за семейството пералня.

Купиш „Татрамат“ -чехска за 630 лева .Със заем! Изплащах я две години!!! През всичките тези години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете но…. отговора доиде чак през 1988 година – тоест след 16 години!!!!През това време на съседите ми- баба и дядо „активни борци“ , които имаха неженен един син, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!

Да добавя ли още , как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар , защото си пуснах брадичка и не я махнах , както ми заповяда той! Има много още за споделяне за „красотите“ на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече!?/socbg.com,Svetlin Goranov