Сред заупокойната тишина на българското политическо мъртвило, осеяно с трупове от близкото и далечно минало и настояще, макар и още формално „живи”, с ЕГН-та и дипломатически паспорти, по средата на тая повсеместна „задушница”, някаква си Меглена Кунева си позволи да обяви, че остава в политиката. И то не само в европейската, където можеше и да я преглътнат, а още и в българската. И то неизвестно и неясно как.

Шок и ужас!

Оказва се, че в храма на мъртвите е влязъл човек от „другия свят”. Някой, който още мърда, че има и политически намерения. Толкова й беше хубаво на „теракотената армия” от политически скелети да си тракат с кокалите сред гробовната тишина.

Подземният свят на мъртвите е безкрайно възмутен. А беше толкова прекрасно. Когато има само скелети. Волен Сидеров се замеря със сандвичи със стюардесите от Луфтханза, Сергей Станишев моли за прошка Бойко Борисов за греховете си (амин) по телефона (явно има много добро покритие неговия мобилен оператор!), Президента сакрално „помазва” и „причастява” Бойко Борисов с вето (нещо като от „ветия завет”), Иван Костов, напълно вдървен, играе ролята на жив, защото все пак трябва да има „виртуална” жизненост за пред хората поне. Ахмед Доган е в „Долната земя”, най-малкото защото там е рахат за правоверните на падишаха….

И не щеш ли, о не, някаква, при това жена, вместо да приеме предложението за шеф на канцеларията на Барозу, решава да смути спокойствието в „гробницата”.

Сега и Пер-Миера Дон Балон-и-Фиеста де Ла Банкя няма да може да спи спокойно (сред тишината на vox populi от привидно мъртвия електорат). Точно когато всичко изглеждаше толкова реално хубаво, точно когато всички бяха напълно умрели, а възкресението изглеждаше далечно и невъзможно като „второто пришествие” … Възмутително, недостойно, неморално, неочаквано, нетактично, г-жа Кунева…. Точно когато „вечното царство” сякаш беше на една ръка разстояние.

Дали наистина една жена е в състояние да смути заупокойното „На многая лета” в българската политическа гробница?/ pontis.blog.bg