Членовете на двата национални синдиката у нас КТ "Подкрепа" и КНСБ са намалели почти двойно. Това показаха резултатите от последното им преброяване, което приключи преди две седмици. От 600 хил. души в КНСБ сега членуват 390 000 работници. Положението с КТ "Подкрепа" е аналогично - от 240 хил. сега там има 120 хил. души.
По-рехавите редици обаче съвсем не намаляват ентусиазма за действие на лидерите им, а дори социалният министър призна, че на национално ниво синдикатите пазят интересите на работниците добре. Защо обаче членовете им намаляват?
Основните причини за топящите се синдикални маси са две. От една страна, държавните предприятия се приватизираха, а КТ "Подкрепа" и КНСБ не успяха да намерят място в много от новоизлюпените фирми. От друга страна, синдикатите започнаха да страдат от вътрешни противоречия.
92% от фирмите у нас са малки и частни. В тях създаването на синдикат е почти невъзможно. По-трудно е и договарянето на браншови договори, чрез които се регламентират по-добри заплати и условия на труд - получаването на работно облекло или пък по-големи отпуски и т. н.
Сивата икономика също е бич за редиците на синдикатите. Стотици хиляди продължават да работят на черно, без да имат трудови договори. По този начин обаче нито държавата, нито синдикатите могат да им пазят интересите.
На пазара на труда се появиха и много нови форми на заетост, за които синдикатите още не са намерили адекватен подход. Такива са сезонните работници или пък надомниците. По къщите си работят над 100 хил. души, които често стават жертва на работодатели-мошеници
Много малко от хората, които работят през лятото по хотели и ресторанти, пък членуват в синдикат. Съвсем наскоро от КНСБ са издействали временно наетите в туризма да се ползват от правата на постоянните работници. В строителството и земеделието обаче няма подобни резултати.
Един от основните проблеми все пак си остава тромавата организация в самия синдикат. КНСБ например е обединение от 34 федерациии и организации. Много от тях се дублират и не успяват да се разберат помежду си и да постигнат споразумения с работодателските организации. В общото машиностроене например вече 2 г. няма подписан договор. Там има 5 структури, които частично се припокриват: Национална федерация "Метал-електро", Синдикална федерация "Металици", Федерация на синдикати от военнопромишления комплекс, Синдикална федерация на организациите от електрониката, машиностроенето и информатиката, Синдикат "Корабостроител". За да се подпише браншов договор, на една маса сядат петте синдикални организации. Лошото е, че те не успяват да се договорят помежду си камо ли с работодателите.
Също така в КНСБ има два учителски синдиката и трети за висше образование и наука, 4 транспортни, 5 машиностроителни, 2 хранителновкусови, 2 в енергетиката и т. н. Ръководството на профсъюза твърдо е решило до 2006 г. да ликвидира дублиращите се звена, като ги обедини в 16 отраслови федерации. Към всяка една от тях ще има съответния брой браншови структури.
Така всяка федерация ще разполага само с един екип от експерти, който да брани интересите на работниците от всички браншове.
За намаляването на синдикатите има и трета причина. Тя е същата, заради която намаляват и партиите - за разлика от началото на прехода в страната ни няма революционен плам. На синдикатите отдавна им е ясно, че с едни кротки преговори може да се постигне повече, отколкото с барикади.
Тълпата обаче не върви след преговарящи костюмари а след чорлави вождове. От това повече е засегната "Подкрепа", която дължи голяма част от членската си маса на популярната личност на Константин Тренчев и малко остарялото убеждение, че на барикадите той постига всичко.
И все пак, макар да срещат трудности, КНСБ и КТ "Подкрепа" търсят своя нов имидж. Ако не друго, това поне е гаранция, че няма да се превърнат в измислени структури като тази на Генералната централа на браншовите синдикати. За да стане национално представителен, при преброяването си тази структура се изкара 4 пъти по-голяма, отколкото е всъщност. Оказа се, че от 100 хил. членове на книга 80 хил. са мъртви души. А от хитрувания работещите у нас не печелят.

Мария Чипилева
в-к “Новинар”