Може и да звучи шокиращо на пръв прочит, но все по-често напоследък си задавам въпроса: Защо ни трябваше да се напъваме непременно да влезем в ЕС през тази година?

Заради тази заветна цел бяха сформирани тройната коалиция и правителството на тройната коалиция. Заради тази епохална задача ни обясняваха, че не бива да бъдат дестабилизирани нито тройната коалиция, нито правителството й. Заради тази възвишена мисия бе назначен и един прилично изглеждащ и приемливо звучащ нов главен прокурор. Който днес все повече заприличва на герой от сапунена опера и на част от системата, която продължава да бъде най-силно и най-аргументирано критикувана от Брюксел. Какво ли още не бе свършено, за да се случи голямото събитие.

А сега, какво? Днес, броени месеци след включването на България в ЕС, наблюдаваме една крайно безрадостна картинка. Скандали разтърсват доминиращата правителството партия и заплашват да изкристализират под формата и на междукоалиционна вакханалия. Няколко възлови “традиционни” страни, членуващи в ЕС настояват към държавата ни да бъде приложен “твърд” подход и да бъдат въведени наказателните клаузи, защото не сме се справили с ангажиментите си. Заради тоталния провал в навременното хармонизиране с евродирективите, зад ъгъла ни дебнат солени евроглоби.

В същото време бледият юноша Станишев и субектът Р. Овч. дерибействат в Москва и подписват споразумения за пренос на руски газ, които ще се превърнат в нездравословна алтернатива на проекта “Набуко”. Същият проект, който бе един от вариантите за ЕС, да намали суровинната си – и по-точно газова – зависимост от руснаците.

Като че ли вече е ясно, че през първите години от членството си в ЕС (понеже на пръв план беше поставено постигането на самото членство, а не реалната ни готовност за него), ще бъдем по-скоро донори, отколкото бенефициенти от отношенията с ръководството на клуба, в който попаднахме по милост.

Казано по-просто – предстои ни да даваме повече пари, отколкото са парите, които ще получаваме. На практика е възможно да даваме дори ОЩЕ ПОВЕЧЕ пари, ако заплашващите ни глоби действително ни бъдат наложени. Успешно и с ентусиазъм работим срещу генералната стратегия на ЕС за намаляване зависимостта от руски суровини. Унизени се молим да ни бъде пратен евронаблюдател, който да следи как се движи разследването на донякъде периферен (за мащабите на Европа) корупционен скандал у нас. А това, че подобно нещо се налага, само по себе си, е недвусмислено потвърждение на факта, че изобщо не сме били готови да бъдем приети в Евросъюза.

Това правителство се проваля тотално. То няма никакви основания да се гордее, че е правителството, по време на чието управление България е станала пълноправен член на ЕС. Както и Клинтън нямаше основания да се пъчи с икономически успехи, които бяха последващи вълни от ефекта на рейгъномиката. И в единия, и в другия случай, основната работа бе свършена от другиго.

Ако да би било щраус, при това щраус с развито чувство за отговорност, това правителство – и най-вече доминиращата партия в него - не би трябвало изобщо да вади главата си от пясъка.

БСП обаче не е щраус. Както наскоро находчиво посочи един наш британски приятел, БСП е алигатор.

От нас зависи, дали ще го оставим да ни храносмила, или е дошло време да го превърнем в дамска чанта.

Жоро Георгиев