Има партии, които участват в изборите, защото имат големи шансове или да ги спечелят, или да не ги загубят безславно. Има и други, които в междуизборното време спят междуизборен сън и се събуждат, когато настъпи време да напомнят за себе си, за да не ги забравят съвсем. Има и трети, които впрягат каруцата пред коня - например десните искат да излъчат печеливш кандидат-президент, за да се обединят, а не обратното - да се обединят, за да излъчат печеливша президентска фигура.

Както е известно и по много други въпроси, и по този за излъчването на самостоятелна кандидатура или за подкрепа на вече издигната, в НДСВ има мнение и половина. Една група иска да има самостоятелен кандидат, втора е за подкрепа на силна личност, издигната от друг, но и двете чакат решението на царя. И когато то се обяви, все някоя от групите ще познае. Та затова казвам - мнение и половина.

НДСВ трябва да има свой кандидат поне по няколко причини. Първата по ред, но не и по важност е, че това е политическата сила, изкарала за втори път през последните 16 години пълен управленски мандат, подготвила и подписала Договора за присъединяване към Европа в Люксембург, а преди това при нейното управление бяхме приети в НАТО. После монтира на покрива на централата си часовник, който да отброява дните до приемането ни в ЕС, което е другия начин да се каже какви са и отговорностите за приемането ни на 1 януари 2007 г. Трето - по признанието на нейни ръководни членове, направи тежък компромис и влезе в тройната коалиция пак заради членството ни в Европейския съюз.

Ето го и другият момент - НДСВ не само изкара цял мандат, но и за първи път отново е в управлението и то като втора политическа сила. А вторият състезател на едно спортно първенство не седи на трибуните и не подкрепя най-симпатичния му, ами мъжки се бори за първото място.

Има обаче и редица други причини НДСВ да участва със собствен кандидат. Това е начинът да изрази политическата същност на самата партия. С този ход партията ще покаже дали в момента е лявоцентристки или дясноцентристки настроена либерална формация. Дали има или може да формира своя управленска философия, дали може да даде ново лице на статуквото. Както писа в една своя статия секретарят на партията Владимир Дончев, НДСВ стартира като класически лидерски проект, който идеологически се разположи в центъра и вдясно от него. Но това вече е либерална формация със свое място в политическия живот на страната. И макар повечето от ангажиментите да са свързани със законодателната и изпълнителната власт, президентската институция си остава фактор в обществено-политическия живот на страната и неведнъж е била коректив на партийната система.

Още един аргумент - НДСВ е изправено на кръстопът. Ако не излъчи свой кандидат, ще трябва да подкрепи някой от основните играчи - левия - най-вероятно Първанов или десния - най-вероятно да не е един. При подкрепа на Първанов това ще бъде вторият знак, че НДСВ окончателно се определя като лявоцентристка партия и губи всякакви шансове за партньорство с центристките и десните сили. Нещо повече - ако приемем хипотезата за подкрепа на Първанов, това може би ще стори ръководството, (и то част от него), но не и електоратът, който категорично не одобрява тройната коалиция и по-точно участието на НДСВ в нея. Оттук до падането под 4-процентната бариера, около която сега се въртят жълтите, има само една крачка. При обидните скандали вдясно и пълната безпомощност на сините да формулират каквито и да е общи приемливи тези, призивът "гласувайте за десните" би прозвучал като "спасявайте се както можете". Членовете и симпатизантите искат да имат право на избор, за да имат право да вземат решения. Разбира се, тук контравъпросът е: "А какво става, ако кандидатът не се класира на втори тур, няма ли пак НДСВ да бъде изправено пред избора ляво-дясно? Така е и не съвсем. На кметските избори партията призова да се подкрепи Бойко Борисов и ако генералът участва и на президентските избори сценарият може да се повтори. А и прочутата фраза "Гласувайте по съвест" на втори тур звучи далеч по-различно.

Добре информирани източници говорят, че в НДСВ вече се мисли повече за местните избори. Вярно е, че и те наближават, но прескачането на президентските ще бъде груба грешка. Не само, защото истерията около тях достигна невиждани размери и окончателно свърза победата на президента и въобще представянето на кандидатите със силата на самите партии. По време на местните избори партийните функции се размиват до степен на нелепи и невъзможни коалиции. Там самоидентификацията на една партия е меко казано трудна, да не кажа неразличима. Да, и при местните, и при президентските избори вотът е мажоритарен. Но ако за кметския вот могат да се обединят ДПС и ГЕРБ срещу БСП и СДС, при президентските това е невъзможно. Основният извод, който започва да се очертава е, че вотът за държавен глава трябва да бъде почти изцяло партиен (изключвам някои дребни играчи). Тоест - партиите ще доказват и себе си, и своя избраник.

Има още една немаловажна причина за издигане на самостоятелен кандидат. Местните избори може и да са след година, но ако слушаме експертите на "Економист" на срещата в Гърция не се изключва възможност и от предсрочни парламентарни избори след 1 януари 2007 г., което образно казано е утре след обяд. Подобна хипотеза от месец-два се рее из общественото пространство. Така че знакът, който ще се даде на президентските избори е изключително важен за едни скорошни предсрочни избори. Особено по въпроса "Кой с кого?".

Следващата причина да се играе на терена на президентските избори е, че НДСВ е млада партия и още не е изградила напълно своя екип от "изборджии". А всеки вот е повод за мобилизиране на електората и трупане на опит. Като се започне от Централния предизборен щаб и се стигне до стягането на общинските структури. Това се видя от хаоса, който настъпваше в организациите на НДСВ по места особено в последните фази на изборите. Столетницата, ДПС и цялото дясно имат изградени стройни, почти военизирани структури, сериозен архив и масив от данни, и клубове (на много места вече дублирани от СДС и ДСБ), които им позволяват по-мащабни и ефективни действия. Виждал съм как само за часове в обикновено българско село общинският представител на БСП може да събере всички симпатизанти в киносалона, а сините са майстори на облепянето с плакати (както и късането на противниковите) само за една нощ.

И последно, но не по важност - това е Савойският скандал. Ако НДСВ не участва в изборите, обществото чрез медиите ще бъде заето с предизборните действия и шансовете на останалите кандидати, но във вакуума, който ще се получи при жълтите, единствените теми ще бъдат "царската болница", някой и друг подслушан запис, нечие признание и старата приказка за новия морал. Както е известно ние, българите, тия работи ги умеем добре.

А дали на втори тур НДСВ ще подкрепи Бойко Борисов или негов човек, или обратното, е въпрос на тактика, при която всички други ще останат с пръст в уста. Предстои да видим.
Евгени Петров
в-к “Монитор”, 5 юли 2006г.