Днес и утре в Лисабон ще се проведе срещата на върха на Северноатлантическия алианс, на която се планира да бъде утвърдена новата стратегия на организацията. "Дойче Веле" анализира промените в НАТО в случай на нейното приемане.

"Студената война" приключи преди 20 години. Въпреки това НАТО все още мисли с категории от миналото, смята експертът по въпросите на сигурността от Центъра за европейски изследвания в Брюксел Роланд Фройденщайн. "Северноатлантическият алианс все още се ръководи от принципите за водене на обикновена война, т.е. отразяване на нападение срещу територията на страните-членки на НАТО. Но в действителност подобна заплаха повече не съществува", отбелязва експертът.

Нови заплахи

В същото време, НАТО все още не е способен напълно да се противопостави на кибертероризма, атаките с химическо оръжие, разпространението на ядрено оръжие и ракетни технологии, както и на заплахите от т.нар. пропаднали държави, представляващи заплаха за света, убеден е Фройденщайн. "Нуждаем се от нови родове войски. Те трябва да си взаимодействат посредством най-новите комуникационни технологии", смята той. Според него, армиите от ново поколение трябва да са мобилни, за да могат бързо да се предвижват от едно място на друго, и професионални. В тази връзка брюкселският експерт по въпросите на сигурността приветства желанието на Германия да се откаже от всеобщата повинност в полза на професионалната армия. В същото време той отбелязва, че в сравнение с останалите страни от НАТО Германия твърде късно се е решила на тази стъпка. Реформата на НАТО трябва да засегне не само армията на страните-членки, но и тяхното въоръжение, категоричен е Фройденщайн. Генералният секретар на западния отбранителен съюз Андерс Фог Расмусен е убеден, че създаването на система за противоракетна отбрана трябва да стане част от новата стратегия на НАТО. ПРО трябва да защити страните-членки на алианса от ракетно нападение от Иран или Северна Корея. На последната министерска среща на НАТО Расмусен призова за приемане на спорния проект. "Бих желал на срещата на върха на алианса да се вземе решение за създаване на система ПРО. Това би станало ясен сигнал, свидетелстващ за готовността да се подобри нашата отбрана и във времена на драстични икономии", каза той в Брюксел.

Спорният проект

Проектът за ПРО е спорен не само заради неговата цена. До момента не е ясно под каква форма НАТО ще си сътрудничи с Русия при създаването на ПРО. Освен това Германия иска да обвърже въпроса за ПРО с ядреното разоръжаване. Но това предложение на германския външен министър Гидо Вестервеле не намери подкрепа у партньорите. Отговорът на американския министър на отбраната Робърт Гейтс не бе еднозначен. "Нищо не съм чувал за връзка между системата ПРО и ядреното разоръжаване. Нещо повече, докато в света съществува ядрено оръжие, НАТО трябва да разполага с такова в арсеналите си", отбелязва той. Франция също е против отказа от ядреното оръжие. Това е и въпрос на престиж. Получава се така, че идеята за свят без ядрено оръжие, която бе провъзгласена от американския президент Барак Обама, едва ли ще намери своето непосредствено отражение в новата концепция на НАТО. /БГНЕС