Продължение...

---

Като се започне от огромния гаф с ликвидацията на авиокомпания "Балкан" и се мине през 260-те приватизационни сделки от негово време, които вече са в прокуратурата, та се стигне до загубените милиарди от дилетантското му управление и чак до обречения проект "Горна Арда". Вместо да се гледат в огледалото, Михайлова, Стоянов и най вече Костов трябва да сложат ръка на сърце и да признаят, че дадоха всичко от себе си, за да полети държавата към дъното. Като дипломат Михайлова не си мръдна пръста за медиците в Либия, но затова пък през 1999 подписа за затварянето на 3-и и 4-и реактор на АЕЦ "Козлодуй". По договора за "Горна Арда" нещата са също критични - пари са внесени, но строеж не е започнал и няма изгледи да започне. Поне 3000 семейства в Родопите ще са без прехрана и тепърва ще търсят изход за оцеляването си. Магистрала "Марица" също едва ли ще се построи и на дневен ред е предложение и двата проекта да отпаднат като вероятност за изпълнение. Турция отказва нашите оферти за износ на ток и всичко, което по време на Костовото управление се афишираше като успех, отива в най-срамните и тъжни страници на историята.

Не се чу нито звук за близостта на разстреляния Тодор Толев със зетя на Костов, нито дума не се чу и за убития около любимата на Костов кръчма "Олимп" наркотрафикант и колега на Поли Пантев Роберт Стефанов. Не се чу дума и за държавното рекетиране на Мобилтел по време на управлението на Костов, история, която още приживе разказа и Владимир Грашнов. От неделния екран не се чу нищо и за парите, дадени от Гр. Лучански, за парите, получени от "Сорос", от Красимир Стойчев.

"Финансирах партията", хвърли от екрана Костов, но се разсея и не поясни къде са отчетите за това "финансиране".

Костов премълча, че пое държавата, след като СДС имаше син кмет в София, син президент след уговорки и отстъпки с БСП и след една голяма лъжа от януари 1997 г. Днес много от хората, които нарочи за врагове Иван Костов през годините са мъртви: Андрей Луканов, Николай Добрев, Илия Павлов, Владимир Грашнов и въпреки това връщането на Командира няма да е лесно.

Писателят Йордан Радичков казваше, че януари е най-българският месец, януари 1997 така преобърна представите на хората за закон и ред, че с насилие бе свалено едно правителство, за да се възкачи още по-лошо. Сега е октомври и на дневен ред отново се чуват призиви за преврат - само че няма кой да се хване. Народът е изтощен и отвратен. Защото Николай Добрев не го уби анонимна отрова и омраза, както афишира Костов - уби го отрова и омраза, лъжа и интриги, идващи от посока на самия бивш премиер. Защото в критичните часове на февруари 1997 Добрев предпочете безопасността на семейството си, целостта на партията си и спокойствието на държавата и върна мандата. А договорка за друг кабинет и управление имаше и тя беше именно с Костов.

Костов или Бриго раздвоява се гражданството и то в навечерието на местните избори? Бриго Аспарухов е ясен - за премиера също няма полезен ход. Остава му вариант да остави Бриго в кабинета си, но с трудовите задължения на хигиенистка - да чисти и прибира, но да не чете и участва.

Днес нещата са коренно различни за Костов - след участие в три кабинета - два пъти като министър на финансите и веднъж като премиер, забравил как позорно загуби държавното кормило и партията си, реши да си ги върне, като заговори с демодиран антикомунистически тон за свалени маски, принадлежност към Държавна сигурност и помиярстване около нечии трапези. С тон, коренно различен от арогантния в писмото си, Костов кротко и ведро говори за всички, освен за себе си. Той поучи БСП как да промени поведението си, "не искам благоденствие за мутрите, говоря като човек силно разтревожен за демокрацията"… Истината е, че Костов реши да удари рамо на Михайлова за изборите. Другата истина е, че Костов е получил знак отвън да се пробва за обединение на дясното политическо пространство и неделната проповед бе стартът му за ново влизане във властта. Явно отвън вече са загубили търпение от някои действия на премиера Кобургготски и търсят варианти.

"Аз ще остана в политическата история на България!" - завърши тв интервюто си Костов - посланиците на покровителите му си отбелязаха точка срещу името му. Остава да научим и решението им - как и кога ще сторят чудото да го направят отново министър-председател
ЛЮБА МАНОЛОВА
в-k “Монитор”, 8 октомври 2003г.