Две премълчани събития съвпаднаха с отбелязването на края на 800-те дни на управлението на Симеон Сакскобургготски: убийството на Андрей Луканов от 2 октомври 1996 и едно по-отдалечено във времето - абдикацията на Фердинанд, дядото на премиера, случила се в размирната 1918 г. На 2 октомври България се тресе от скандал, свързан с Бриго Аспарухов, а малцина помнят, че именно на един 2 октомври, но през 1992 г. в кабинета на президента Желев и други политически лица е изнесен докладът на Бриго Аспарухов по т. нар. "македонска оръжейна сделка". На искането за оставка на Аспарухов президентът Желев тогава възкликва: "Не, само това не!", а малко преди това е дал интервю, че "направил компромис със съвестта си, за да спаси достойнството на премиера" (Ф. Димитров - б.а).

Истината е, че не е толкова опасен Бриго Аспарухов за политическата стабилност на държавата - опасно е новото появяване на Иван Костов и то не как да е, а със заявка за поемане на властта! Тези, които се заблудиха от краткото му писмо, че иска да оглави СДС, са в грешка. Костов никога не са го интересували политическите партии и движения - за него те са трамплин, за да управлява държавата, неговата кристална детска мечта. Той, който бе отблъснат от БКП за членство на два пъти и безпартийно съветваше КНСБ и Зелената партия, изчака стоически СДС да влезе в глуха улица и да загуби всичко, което имаше. Точно тогава Костов пое сините като един Вълко Червенков, обезличи движенията в СДС и го обяви за партия. Партия, която щеше да слуша само своя водач - на заседания микрофон се поставяше само пред него, а другите в президиума го гледаха и слушаха как говори. Така вече Иван Костов можеше да има и постигне всичко. Беше 1996 година…

Назначаването на Бриго Аспарухов стана повод от миналото на политическата сцена да изплуват лица, чието пребиваване в политиката бе дело и заслуга на убития Андрей Луканов. След разстрела му те се отдадоха на удобната амнезия, като подредиха нови биографии и изтриха от тях някогашните протекции на мъртвия перестройчик от съзнанието си, загърбвайки даже годишнината от екзекуцията му. От тях внимание заслужава единствено Иван Костов, който опипа почвата с кратко писмо, а в тв предаване в прав текст даде заявка за връщане във властта. "Изтощен бях от управлението, чувствах голям спад на силите си…" кротко и ведро начена омайването на публиката Костов. "Мълчах от толерантност", призна с лека усмивка той, който току що бе нарекъл бившия си съпартиец Софиянски помияр!

На сергията на първото си телевизионно интервю бившият два пъти финансов министър и премиер отряза собственото си минало и огромни гафове от присъствие във властта, за да развърже ръце и раздава шамари на опонентите си. Казал бил за замяната на външния дълг и загубата на българските пенсионери, но нямало кой да го чуе. "Не мога да се чувствам без вина виновен", свенливо отбеляза Костов - обвинявали го в какво ли не, него и семейството му, правели му проверки от прокуратурата - на него и семейството му, и нищо не се открило!
Тук не може да не вметна народния фолклор, който върви напоследък: "По какво си приличат Киро Японеца, Косьо Самоковеца и Иван Костов?", питали радио Ереван. "По това, че винаги са невинни, каквото и да им проверяват, в каквото и да ги обвиняват". Отвориха много работа на държавните органи - прокуратурата, икономическа полиция, провериха многобройни лица, извършиха насрещни ревизии - не отриха да е нарушен законът.

"Не намират, защото няма!". Оклеветиха ме", кротко редеше Костов. Милен Велчев изпратил малката му дъщеря в болница - човек се чудеше дали слуша бившия премиер Костов или гледа откъс от филм за Лъки Лучано, когото също са тормозели с проверки, обвинения и какво ли не…И как ще му открият нещо, ако го проверяват правилни хора и търсят там, където няма нищо?

Какво премълча Иван Костов и защо се появи точно сега?
Това са двата основни въпроса, които се родиха в пространството след сегашния 2 октомври. Това, което се чу от тв ефира, звучеше като черен хумор, лошо либрето, от него би могло да се изведе и ново наименование за единица мярка за наглост. Защото от екрана не се чу как се нарушаваше югоембаргото от фирма "Булс", където има топла връзка на бившата височайша фамилия и шефа на "Плама" тогава - Пукалски? Някой провери ли това - не.
От екрана не се чу как бе продадена авиокомпания "Балкан" за цената на един апартамент, а правителството на Костов си купи "Фалкон" за 42 млн. долара? И това можеше да се отнесе като щета в графа "По-високи пенсии".
От екрана не се чу как след като има черно на бяло Костов подпис за "Сапио" и държавната хазна е загубила стотици милиони долари - няма престъпление? И той винаги, при всеки главен прокурор е невинен.

Но най-същественото, което не се чу от екрана бе как Атанас Тилев предлагаше на Костов банката си и ако не бяха скочили кинжалите в СДС като нищо щеше да му я прибере. А сега скача срещу Бриго, човека на Тилев!

Забравил думите си "Всичко, което съм започнал, съм загубил!" Костов реши, че и целият народ е изтрил от паметта си как не кой да е, а самият Андрей Луканов преди 13 години му отреди ролята на главен изпълнител и идеолог на несъстоялата се пазарна реформа. Защо пак той си мисли и си вярва, че цял един народ е забравил как пребиваването му като финансов министър в кабинета на Д. Попов предреши изборния резултат за СДС и сините отпаднаха безславно от политиката. Според Костов всички трябва да забравим, че негов заместник във финансовото министерство беше не друг, а Стоян Александров, днешният кандидат на социалистите за кмет на София.

---

Продължава тук...