Историята на истерията около приватизацията на “Булгартабак” вече е не просто досадна за читателя, тя вече е много досадна. Елементи на освежаване тези дни даде неочакваната поява на синдикалния лидер д-р Желязко Христов. Съвсем изненадващо синдикалистът прояви жив, даже ако трябва да сме точни, съмнително жив интерес към приватизацията на тютюневия холдинг. В това май няма нищо лошо, защото при приватизацията на едно предприятие освен ангажименти с цена, инвестиции и т.н, се поемат и ангажименти за запазване и разкриване на работни места, което трябва да вълнува синдикатите. Но защо по дяволите нямам спомен това до сега да се е случвало. Д-р Желязко Христов не е от прекалено скромните, даже може да се каже, че е от синдикалистите, които сами търсяти светлината на медиите. С какви ли не дреболии ни е занимавал, та просто няма как да не си спомняме, ако се е изказвал по проблемите на приватизацията.

Сещам се за приватизацията на “Кремиковци”, най-голямото българско промишлено предприятие. Доктор Желязко Христов тогава мълчеше. Първо, защото КНСБ го раздаваше казионен на кабинета Костов профсъюз. Но има и друга причина, дори по-важна. Г-н Докторът беше по него време добър приятел на печелившия кандидат Валентин Захариев. И ако в момента наблюдаваме от една страна проблемите в Кремиковци, а от друга ни оглушава синдикалната тишина, можем да заключим, че двамата още кътат приятелството си. Та на базата на този, вероятно изолиран и не представителен случай си мислим, че е възможно докторът да се е сдобил и с нов приятел в лицето на някой от загубилите кандидати. И от това КНСБ да е получил този силен импулс да защити националната собственост.

А иначе приватизацията на “Булгартабак” по нищо не се отличава от останалия булгарбатак, в който е затънала приватизацията – и преди и сега. Вероятно и в бъдеще. На което българинът вече вдига уморено рамене и се моли да свърши подлежащото на приватизация, че да мирясаме.

А колкото до Доктора, стара българска традиция е – къща се вдига с приятели, голяма къща – с големи приятели. А приятелството задължава.

Тони Филипов
В-к “Монитор”, 10 август 2002г.