„Голям” клип направи, големи надежди не възлагай! Така с две думи може да се обобщи завършилият партиен конгрес на социалистите, поредният. Започнал с жива музика, продължил със скучни речи, слушани в топла полудрямка, и завършил с предизвестен избор и финал. Без интрига, дори без едно скандално кресчендо от средите на вътрешната опозиция. И защо беше целият този шум, другари социалисти?-биха могли да попитат гражданите на републиката. Защо ни занимавахте от медиите дни наред с вашите партийни „проблеми”, които тъй явно се разминават с нашите собствени? И ще бъдат прави хората да зададат подобни въпроси, сигурно.

Защото в основната реч на Конгреса гражданите на тази страна, управлявана от Лидера на тази партия, почти отсъстваха. От висотата на своята летва той все пак е успял да забележи, че хората в България са нещастни. А може би не го е забелязал, може би го е прочел във вестниците или най-вероятно в сутрешните извадки от тях, оставени на важното му бюро. В същата тази реч Лидерът каза, че българите сме започнали да забогатяваме (разбирай от доброто управление на Тройната коалиция). Обаче връзка между богатството и нещастието ни не направи.

Или защото реши, че е под нивото му да коментира прости истини като тази, че щастието на един човек не е право пропорционално на неговата банкова сметка (макар някои да твърдят, че определено количество парична маса дневно осигурявала щастието на човека) или защото знае, че при задълбаване в темата почвата под краката му може да се задвижи като сахарски пясъци. Е, може пък в следващата си книга, писана на спокойствие след тежкия управленски мохмурлук, Сергей Станишев да разгледа темата от социалистическа гледна точка.

Въпросният конгрес не изненада никого от непредубедената публика и затвърди убеждението, че нищо в тази партия не се е променило. Все същите лица, маниери, думи…същото лицемерие, демагогия и популизъм. Тази партия продължава да се нарича лява и да се осъзнава като лява. Нищо че три години управлява с десни икономически мерки, а остави един милион пенсионери да се гърчат в мизерия и независимо, че във върхушката и е пълно с олигарси.

От трибуната на този конгрес чухме, че БСП била най-демократичната партия в България. И още-че социалистите искат властта поне още един мандат. Затова ще си пазят „другарски” гърбовете-един другиму (олигарх олигарху око не вади, разбира се). За корупцията, бедността, смъртността, по които сме на първо място в европейската общност, нито дума. Затова да се коментира този конгрес е напълно безсмислено и е чиста загуба на време. Затова пък е края на ноември и някой сигурно се надява, че в България може да има нова зима на нашето недоволство. Уви, едва ли. Липсва ни солидарност и гражданска енергия. Обаче всичко с времето си.
Венелина Попова
Vsekiden.com