ЕК прати страната ни първо в банковия съюз и сега трябва да се реши - безусловно приемане на новите условия, отлагане на молбата за членство или преговори за по-добра оферта

Влизане в чакалнята за еврото, но само през банковия съюз. Това май ще се окаже онова “неустоимо предложение” на Брюксел към България, което ни обеща комисарят по разширяването Пиер Московиси.

Поне така изглежда, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести редовния си Доклад за конвергенцията 2018 през миналата седмица.

В него ЕЦБ съобщи на България, че покрива формалните критерии за еврозоната, но “още не е готова за нея”. В пълен синхрон още същия ден зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис съобщи, че входът за чакалнята отскоро е преместен в банковия съюз и влизането в него е неотменимо условие за еврото. Домбровскис добави, че ЕК е готова да ни помага технически и финансово, а всички по-нататъшни стъпки трябва да бъдат изречени от ЕЦБ.

В това е и първият проблем, който отчасти разваля неустоимостта на предложението. Не само за нас, а и за останалите 6 държави, подложени на банкерски мониторинг.

Защото ясно разписани стъпки и правила за членство в този съюз няма. Въпреки че в документа за създаването му е записано, че негов член може да стане всяка държава от ЕС, която пожелае това.

Някои го наричат поредният експеримент с неясно бъдеще, други му възлагат свръхочаквания. Факт е, че формално такъв съюз няма в юридическия смисъл. (Какво има в момента - виж карето.) Идеята за него е родена през 2012 г., когато светът и Европа още се отърсваха от шока на кризата. Оттогава, та чак досега, както философията, така и конкретните стъпки по завършването му се оказаха поредната ябълка на раздора. Част от държавите в ЕС като Испания и Италия, притеснени от банковите трусове, изглеждат по-склонни да прехвърлят отговорността към ЕЦБ или Единния съвет и едновременно с това да получат свободен достъп до парите на Европейския стабилизационен механизъм. Германия е на точно обратното мнение - тя не иска 500-те милиарда евро, предвидени за стабилизационния механизъм, да бъдат консумирани, преди реално да заработи общ банков надзор. Позицията и? изглежда логична, след като вече се опари с плащането на сметката на Гърция.

Спорът по този въпрос може да се окаже по-малката беда. По-голямата, която не е лишена от основания, е, че създаването на централизирана система от регулации върви в пакет с опасност всеки пробив да предизвика грандиозен системен риск. Простичко казано - КТБ в европейски мащаб. Все повече стават и банкерите, които твърдят, че обща схема за гарантиране на депозити и възможност за спасяване на разклатени банки може да дебалансира финансовата система на ЕС.

Защото вложителите са спокойни, че парите им са защитени, и престават да се интересуват от финансовото здраве на банките, на които са ги поверили. А банкерите по същата причина стават по-небрежни при отпускането на кредити. А милиардите евро на Европейския стабилизационен механизъм са номинални - всяка държава е обещала да предостави при нужда ресурс. Но дали например Гърция може да извади 19,7 млрд. евро, колкото е нейната квота...

България е една от трите държави с валутен борд и много вероятно първата, която ще се озове в чакалнята с валута, вече фиксирана към еврото. И финансовият министър Владислав Горанов, и подуправителят на БНБ Калин Христов публично са заявявали, че естественият изход от борда е еврозоната при курс 1,95583 лв. за евро.

Самата ЕЦБ през 2003 г. обяви, че страните с валутен борд могат да си запазят фиксирания курс, докато престояват в чакалнята, но като едностранен ангажимент. БНБ без колебание пое този ангажимент. Което силно намали риска левът да реагира турбулентно на входа на чакалнята. Така и инфлацията ще бъде под контрол, въпреки че в доклада на ЕЦБ има леки съмнения. Опасенията за нея всъщност са и причината Брюксел да настоява доходите на българите да растат с по-бързи темпове.

Има финансисти, които смятат, че над 20 млрд. евро, които сега гарантират борда, ще се излеят в икономиката и ще напомпат инфлацията.

Нещата са доста по-сложни. Бордът има пасиви - задължения към правителството, фискален резерв, минималните задължителни резерви и свръхрезервите на банките плюс парите в обращение. Целият този ресурс, заедно с депозита на управление “Банково” на БНБ, е инвестиран в различни финансови инструменти, които са активите на борда. Те са валута в брой, депозити, облигации, злато и специални права на тираж. При влизането в еврозоната и банковия съюз БНБ ще заменя левовете в обращение постепенно, а не изведнъж. Част от този ресурс ще отиде като вноска за ЕЦБ. Тъй като размерът зависи от БВП на страната и броя на населението, за България тя ще е малко под 1 млрд. евро. Отделно от това ще трябва да правим вноски и за Единния спасителен механизъм. При множество допускания и в зависимост от присъствието на Великобритания България ще трябва да внася пет години по около 85 млн. евро, а до 12-ата година сумата общо трябва да достигне 681–788 млн. евро, пресметна наскоро финансовият министър Владислав Горанов.

Вероятно и по тези причини още преди Брюксел да ни пренасочи към банковия съюз, подуправителят на БНБ Калин Христов определи тази покана като “изключително асиметрично третиране”. И като рисково начинание преди приемането ни в еврозоната. И се обоснова, че “България ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на ЕЦБ и остава без достъп до ликвидна подкрепа. Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките”.

Вариантите за поведение пред българските власти след студения душ откъм Брюксел са три. Безусловно приемане на поставените условия, отлагане на молбата за приемане на еврото или преговори за промяна на условията. За да стане предложението наистина неустоимо.

Но за всичко това се изисква време, поради което България няма да въведе бързо еврото.

Румяна Дeнчeва, 24chasa.bg