Кръвосмешението между част от медиите и част от т.нар. спецслужби вече дава своите горчиви плодове. В случая униформеното пожълтяване на медийното пространство е по-малката беда. Много по-опасна е липсата на сериозен дебат по каквато и да било тема.

На практика, в големите национални телевизии последното тихо пристанище на здравия разум остана сутрешния блок на Канал 1 (“Денят започва”), където човек може да чуе различни гледни точки по проблеми, касаещи нацията и някакъв коментар по най-важните акценти на деня.

На този фон наистина е забележителна сплотеността, с която бивши и настоящи униформени ченгета (от служби & медии) презират интелигентността на българина. Тя може да се сравни само с наглостта им, когато се самопредлагат за всеки пост, който болното им съзнание е припознало като… позиция.

Презрението извира буквално от всякъде! В наши дни, когото и да попитате, ще ви каже, че просташкият говор бил масово харесван. И никой не се притеснява, че подобни твърдения водят до изводи за масово опростачване и деградация на нацията.
Очевидно е, че разговорите за политика се считат за излишни, понеже били скучни и неразбираеми. За кого обаче са скучни и неразбираеми? И дали можем да твърдим, че решенията на политиците са по-малко съдбоносни за нацията, само защото… не считаме за нужно да ги обсъждаме?

Понеже няма как да се каже същото за икономиката (всички твърдят, че малко или много се интересуват от бизнес), по-добрия начин е говоренето да се профанизира. Срещу Симеон Дянков, например, се води целенасочена кампания точно в този дух. Авторите на тази кампанията въобще не си дават труда да предположат, че министърът може и да е прав. Просто не го харесват. И никога няма да признаят, че причината е чисто… политическа. Дянков е доктор по икономика от Мичиганския университет. За Световната банка работи от 1995 г., после е директор на научен център в Харвард. С такава биография шансовете му да комуникира с българските униформени ченгета (от служби & медии) клонят към нула.

Проблемът на Дянков обаче е нищо, в сравнение с този на началника му.
Време е българският премиер да са се замисли за последиците от липсата на сериозен дебат по сериозни теми. Вече го вкараха го в един коловоз, водещ до тотално обезличаване на институцията министър-председател. В края на краищата, на този пост получаваш заплата не за да те разбират простите, а за да решаваш проблемите на нацията. С приказки от рода на това кой бил ял “кюфтаци”, от небето няма да завалят кюфтета. За съжаление!

Все някога ще се наложи да има дебат за това как на трапезата в други страни членки на ЕС има повече кюфтета, отколкото на нашата.

Щем не щем, ще трябва да говорим (и да помислим) за причините някои да консумират повече и по–качествени кюфтета, за последиците от това, че ние консумираме по-малко и по-ниско качествени кюфтета, за отговорностите и отговорните политици, чиито решения са довели до разликите между българското и европейското кюфте, за очакванията кога най после българското кюфте ще стане най-голямото кюфте в ЕС, за начините това да стане, за мерките, за теглилките, за стандартите и за какво ли още не.
И всичко това заради едни “кюфтак”.
Антон Луков