Преди години имаше един виц за бай Тодор, как бил качвал цените в България. Пускал слух за поскъпване от дадена дата и… не повишавал цените. Втори път пускал слух и пак не повишавал цените, на третия път ги увеличавал внезапно и всички в България въздъхват с облекчение: “Най- после!”.

Горе-долу същия номер прави и Бойко Борисов. Дали прилага в практиката наученото от правешкия хитрец, все още не е ясно или случайно така се случи, но историята с акциза върху цигарите и алкохола е точно като във вица. Всички едва ли не трябва да сме доволни, че само цигарите поскъпват, но не и алкохола. И, разбира се, трябва да сме благодарни на бащицата-премиер за отпуснатата милост.

Идилията щеше да е пълна, ако не беше очевидния факт, че Бойко Борисов явно не е внимавал (ако изобщо някога е бил в час), когато са му преподавали някои от най–важните уроци от европейската история.
Не може просто така да ръсиш заповеди от рода на “Станишев да си мълчи!”.
При това, с фелдфебелски тон!
В края на краищата, живеем в свободна държава и всеки има право на мнение.
Още повече, че Сергей Станишев, освен всичко друго, е лидер на опозицията.
Борисов какво иска – да няма опозиция ли? И всички да му мълчат, понеже той е Премиерът –Слънце!
Това може да се уреди! Необходими са само две стъпки и Бойко-Борисовото щастие за управление в стил Уго Чавес може да се сбъдне – първо, България трябва да напусне евроатлантическата общност и, второ (но не по значение), налага се Борисов да целуне пръстена на Путин!

И тогава няма да има никаква опозиция. Няма да се обажда нито Станишев, нито Мартин Димитров, нито Иван Костов, нито Ахмед Доган, нито който и да е.
Неправителствените организации ще бъдат “чакали”, дисидентите ще имат нужда от психолечение, а ченгетата ще сбъднат милиционерския рай на земята.
Този филм вече сме го гледали!
Не че сме се отървали безвъзвратно от комунистите, милиционерите и съветските отговорни другари, но в България през 2009 г. все още има някакво подобие на приличие.

Докато българското правосъдие не осъди Сергей Дмитриевич Станишев за някакво престъпление, той е НЕВИНЕН! И може да говори каквото си иска, стига да не нарушава обществения морал и общоприетите нравствени норми.
В случая обаче не Станишев, а точно премиерът Борисов прескача границата на добрия тон.
Което пък води до странни, само на пръв поглед, последици – убедените демократи биват принудени да защитят лидера на БСП.
Не заради друго, а заради демокрацията.
Антон Луков