Въпреки решение на Общинския съвет сблъсъкът между “Пикадили” и “Бурлекс” и интересите около газостанциите на Каро Акопович карат общинарите да се правят на заспали за строежа на храмовете. Иначе кметът е член на обществения комитет “Православни ценности”.

Историята започва така. Със свое решение Общинският съвет – Варна, под № 702-3 от 16 ноември 1994 г. възлага на тогавашния кмет на общината Христо Кирчев да прехвърли безвъзмездно в собственост на Българската православна църква четири парцела за строеж на православни храмове, съгласно одобрени застроителни и регулационни планове. На същия 16 ноември 1994 г. “за” гласуват 50 общински съветници, “против” и въздържали се няма.

Десет години по-късно няма построен нито един храм от разрешените четири. Защо?

Със заповед от юли 1995 г. под № 210 тогавашният кмет на община Варна Христо Кирчев “на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ, чл. 84, ал. 2 от ППЗТСУ и във връзка с чл. 75 от ППЗТСУ одобрява изменението на застроителния и регулационния план на част от 19 микрорайон в частта променадната алея (за православен храм) по плана на ж.к. “Чайка” така, както е показано на скицата с червен, черен и син цвят”.
На 17 януари 2001 г. главният архитект на общината арх. Лиляна Куцарова във връзка с писмо на дирекцията “Собственост и стопанство” и на основание на одобрения застроително-регулационен план и заповедта на кмета Кирчев разрешава проектиране на православен храм в парцел 1 – за църква в кв. 864.
На практика от 1994 г. досега няма никакви пречки да бъде дадена зелена улица двата храма да бъдат построени. Десет години обаче никой не си мърда пръста за това. На всичкото отгоре кметът Кирил Йорданов става член на обществения комитет “Православни ценности”, една от задачите на който е да построи тези храмове.

В обществения комитет освен кмета членуват областният управител, както и повече от сто видни варненски общественици.
На 27 януари 2004 г. Варненският и Великопреславски митрополит Кирил пише молба до кмета Кирил Йорданов, като му припомня решението на Общинския съвет, според което трябва да бъдат прехвърлени безвъзмездно четири парцела за строеж на православни храмове. “По една или друга причина годни за тази цел са останали само два парцела”, пише дядо владика. И продължава: “През 1996 г. влиза в сила новият закон за общинската собственост и затова сега се налага прегласуване на решението от 1994 г. Като имате предвид високото духовно и народополезно дело на Българската православна църква, Ви молим да вземете отново решение за безвъзмедно прехвърляне на следните парцели: за храм “Св. Прокопий Варненски”, находящ се на ул. “Отец Паисий”, парцел 1, кв. 865 по плана на 14 м.р. и за храм “Св. Андрей Първозвани”, находящ се в кв. “Чайка”, парцел 2, квадрат 10 на 19 подрайон.” Отговор не последва.
На 21 май 2004 г. Варненският и Великопреславски митрополит Кирил пише молба до Общинския съвет – Варна, и постоянната комисия по “Собственост и стопанство”. Владиката пак описва взетото решение от 16 ноември 1994 г.: “Решението е влязло в сила, не е обжалвано и е породило правно действие. За съжаление досега решението не е изпълнено, а впоследствие не е и формулирано съгласно разпоредбите на Закона за общинската собственост.” Отговор и на тази молба няма.
Междувременно става ясно, че посочените два парцела съвсем не са случайни по отношение на бизнесинтереси.

За парцела в кв. “Чайка”, отреден за храм, се бият “Пикадили” и “Бурлекс”, а на “Отец Паисий” все още временно бълват газостанции на Каро Акопович.

Идентифицирайки кой се подвизава и кой лелее тези парцели, бързо можем да си обясним десетгодишното бездействие и мълчание на общината. На 23 септември 2004 г. до кмета Кирил Йорданов е изпратена молба и на обществения комитет “Православни ценности”, чийто член е и той. Председателят на обществения комитет припомня на Кирил Йорданов, че от януари до този момент са били проведени много срещи както с него, така и с тогавашния председател на Общинския съвет Красимир Симов и общински съветници. “В срещата ни с Вас, Вие поехте ангажимент да отнесете въпроса до съответните отдели – “Собственост и стопанство” и “Правен отдел”, които да изготвят становище до Общинския съвет. За съжаление досега такова становище няма”, пишат от комитета.

Междувременно, докато всички любезно и мазно се ослушват за построяването на двата храма, се дава разрешение за изграждане на мюсюлмански храм в кв. “Аспарухово”, а през последните години в големите градове на България се построяват десетки храмове, докато във Варна - нито един. Молбата си до кмета общественият комитет “Православни ценности” завършва така: “Предлагаме Ви на една обща пресконференция да обявим заедно лично с Вас старта на една кампания за построяването на първите два нови храма в град Варна.” На същата дата общественият комитет изпраща и призив до Общинския съвет – Варна. И от двете институции отговор не последва.
Иначе в разговори и шефът на дирекция “Собственост и стопанство” Стоян Стоянов, и кметът на Варна Кирил Йорданов непрекъснато утвърждават: “Да, ама моля ви се, няма проблем. Напишете до нас молба и проблемът е решен!”
Проблемът обаче така и не се решава. Защо?
Истината е, че и двете места, определени за храмове,

фокусират бизнес- и паричните интереси на представители на бизнеса, които са преплетени с тези на общинарите.

За мястото, отредено за храм в кв. “Чайка”, отдавна се бият помежду си “Пикадили” и “Бурлекс”, за да изградят голям хипермаркет. До този момент никой не надделя в битката, намесиха се и протести на варненци, живеещи в квартала. Злите езици обаче коментират, че едната част от общинската администрация е зависима от “Пикадили”, а друга част от мнозинството в Общинския съвет - от “Бурлекс”. Сблъсъкът на интереси и до този момент не е извел победител за мястото, но странното е, че досега никой от общината дори и не обели лаф, че на това място е отредено да се строи църква.
Другият парцел, находящ се на ул. “Отец Паисий”, пък е свързан с бизнеснаследството на покойния варненски бизнесмен Каро Акопович, който там има временни обекти – газостанции. По закон хората на Акопович не биха могли да имат никакви претенции, но все още има общинари, които добре се захранват от присъствието им там.
Така десет години храмове на тези два парцела няма построени. И общинари, и кмет, и мнозинството в Общинския съвет се правят на ни чули, ни видели. Ясно защо.
Най-лицемерното в тази история е, че всички видни властници членуват в обществения комитет “Православни ценности”, а кметът е негов учредител. Нищо чудно утре да бъде изключен от комитета заради бездуховност. Защото е предпочел търговците и паричните потоци вместо пътя към храма.
Веселина Томова
в-к “167 часа – Варна”