Хип-хип, ура! Начена се. Вече ни връхлетяха първите талази от обръщения и клипове на участниците в предизборната надпревара. Насладихме им се от сърце. Кампанията започна вече и официално, а българите отново се вписваме в така добре познатия колективен образ на примамлива невеста, ухажвана от много момци.

Ех, че е хубаво!

От една страна ОДС ме връхлита с твърдение, прекопирало позната сентенция на френския крал-слънце, макар и с донякъде обърната посока. Благодарение на това откровение, вече знам: България – това съм аз! Звучи успокоително и обнадеждаващо. На първо място за мен, после и за страната...И ми дава сили категорично да се противопоставя на претенциите да върна България (тоест себе си) на българите, както пък ме призовават от друга страна хората около Волен Сидеров и феноменалната му “Атака”. Самият той вече оповести – “вие атакувате, аз съм вашето оръжие”. Много забавно ще се окаже, ако е така. Досега световната практика не е отчела успешна атака, проведена с кьорфишеци... Пък и на мен не ми се атакува много-много. Лято е. Почива ми се.

Един за всички, всички за един! – патетично атакува възприятията ми и оглавяваната от БСП лява коалиция. Пак твърде оригинално, пак френско, но не от краля-слънце, а от неколцина луди мускетари, доста по-възрастни от четиринайстия Луи. Преводът на съвременен български е ясен – един Станишев за всички вас, а всички вие – заради единия Станишев. Трогателно. Но днес, докато се разхождах по улиците, видях на входа на една черква табелка, която повече би отивала за нестандартен девиз на БСП. Надписът гласеше “Има жито”. Истина е, този път има. Понеже няма Виденов... А дали утре, ако има Станишев, пак ще има и жито, това е друг въпрос. Хубав червен девиз щеше да бъде: “Има жито... засега”. Някак те пленява, кара те да затаиш дъх и с любопитство да очакваш продължението.

А продължението, ако вярваме на призивите, идващи от НДСВ, е ясно: Да продължим напред. За да се гордеем с България! Че то ние и без друго отдавна си се гордеем с България... И – щем, не щем – обречени сме, криво-ляво, да продължаваме напред, защото все още машина на времето не е изобретена.

Ако комбинираме по-основните девизи в тази вече официално започнала кампания, ще стигнем до следното:

Да продължим напред. За да се гордеем с България, която си ти, но трябва да бъдеш върнат на българите, понеже един е за всички, а всички са за един.

Абсурдно, нали?

Затова ще си позволя да отправя един съвет. Не се вързвайте на девизите повече, отколкото се вързвате на всяка друга алармаджийска реклама, която се опитва да ви пробута, например, един прах за пране или един памперс като по-хубав от всички други. Както при праховете за пране най-важно е тяхното действие и съдържание, а не тяхната реклама, така и при изборите най-важни са програмите на партиите и личното ви знание, натрупано чрез собствения ви опит, какво са постигали въпросните партии до този момент, а не патетичните девизи.

Четете програмите и намеренията и мислете върху тях. Ако не ги намерите във вестниците, ако не ги откриете и в пощенските си кутии, търсете ги в Интернет. Един час престой пред компютъра в Интернет-клубовете струва средно едно левче. Доста по-малко, отколкото ако поискате да си купите 3 вестника сутринта, да речем. По този начин пет дни, при режим един час за един ден, биха били напълно достатъчни, за да се ориентирате действително в обстановката и в предложения ви избор.

Вижте внимателно кой какво предлага. Установете разликите между отделните предложения. Внимавайте и кои са личностите, които всяка партия или коалиция е поставила начело в съответните листи. Запитайте се, какво знаете за тези хора. Ако не знаете нищо, което е, уви, много вероятно, потърсете мнението на хора, на които имате основание да вярвате.

Всъщност, най-важното в една предизборна обстановка е всеки сам за себе си да реши, какво иска да му се случи. След това ще бъде много по-лесно всеки да открие онзи участник в надпреварата, който в най-голяма степен се доближава до собствените му възгледи и желания.

Има и нещо, което е дори още по-важно. Изборите и резултатите от изборите са от огромно значение. Но независимо от тях, съдбата на всеки един от нас ще си остане най-вече в... собствените му ръце, а не толкова в ръцете на партиите, коалициите и кандидатите, които днес ни засипват с лозунги, девизи, обещания и феерични клипове.

Дори и американската Декларация за независимост, чиито текст е десетократно по-съдържателен и смислен и от текстовете, обслужили 15 наши предизборни кампании, не е обещала всекиму щастие, а само възможността свободно да се стреми към него със собствените си усилия, умения и знания.

Честито начало на кампанията и успешен избор!

Жоро Георгиев