- Г-н Колчаков, какво обсъждахте на тричасовия НИС в изборния ден?
- Аз не мога да кажа точно, че беше НИС. Най-нормалното е всички политически сили в късния следобед в деня на изборите да са седнали и да обсъждат развитието на нещата. Ние имаме три предизвикателства, но не за тази вечер (изборната нощ б.а.), а оттук нататък. Първото е анализ – защо се докарахме дотук? Защо не отговаряме на обществените очаквания и не изпълняваме ролята, която би трябвало да изпълняваме – да бъдем алтернатива на левицата и на днешното управление. На второ място България трябва да има за проект за бъдеще в дясно на една европейска България, която да импонира на европейската десница, защото ненормално е ние да имаме алтернативи, които са лява, която е приемлива европейски, и другата не е европейска алтернатива. Третото нещо е да видим каква структура и каква конфигурация може да реализира нов проект. Но в изборната нощ можем да отговорим само на част от първия въпрос – анализа на ситуацията. Той е, че конструкцията, която сме направили досега, не се оценява от гражданите, от десния избирател като успешна.

- Коя конструкция?
- С която се явихме на тези президентски избори.

- Общи действия между СДС и ДСБ? Между Иван Костов и Петър Стоянов?
- Да. Това цялото не дава плодове, което показва, че девизът “Заедно можем повече” важи само, когато сме еднородни, имаме общи ценности и цели. Аз мога да си позволя да бъда и малко по-краен – това са четвъртите избори, при които г-н Костов ни води в грешна посока. От 2001 година насам.

- Г-н Костов ли според вас трябва да поеме политическата отговорност за този пореден крах на десницата?
- Аз не мога да си позволя да прехвърляме цялата отговорност само в една посока. Всеки един от нас носи своята отговорност и ние трябва да се държим отговорно от гледна точка на очакванията на гражданите и на десните избиратели. На първо място е много тежък фактът, че 60% от българските избиратели не ходят на избори, което значи, че има дълбоко разочарование от цялостната политика. На второ място не мога да не отбележа, че ние специално с г-н Костов явно имаме доста големи различия. Ние направихме един много голям компромис за тези избори. Знаехме, че вариантът с явяването на единна десница с Петър Стоянов беше така най-доброто, което можеше да стане, и, разбира се, на цялата общественост показахме, че сме готови да правим компромиси в името на общите интереси. Този компромис, който направихме сега показва, че няма смисъл да правим оттук нататък подобни компромиси.

- Вие казвате, че всеки трябва да носи отговорността си. Акцентирахте върху отговорността на Иван Костов. Каква отговорност обаче трябва да понесе Петър Стоянов? Очевидно вината не е само на един човек.
- Аз бих казал, че тук не можем да концентрираме голяма степен на вина върху Петър Стоянов, защото той първо имаше куража да се яви като потенциален кандидат, но с едно естествено условие – като кандидат на цялата десница. При положение, че имаше категоричен отказ и от Иван Костов, от Праматарски, от г-жа Мозер да бъде поканен, той направи своята стъпка, залагаме на единство. Всъщност ние сега получихме един много тежък, но много важен урок, според мен, от българските граждани и специално от демократите, че безпринципните компроси не водят доникъде.

- Г-н Колчаков, на всички избори десницата, когато загуби, казва – да, виновни сме, трябва да поправим грешките си, ще направим анализ. Докога ще издържите така?
- Докато намерим верния път. Затова аз говоря, че ние не можем в изборната вечер да направим цялостния анализ. Той не е само от тези избори. Трябва да анализираме тези 15-16 години, които минаха, защото България извървя един етап, голям, важен. От 1 януари 2007 г. Ние ще бъдем в съвършено нова среда, ще има нови предизвикателства, нови възможности. Със сегашната подредба ние не можем да отговорим на очакванията на гражданите. В ляво не можем да не признаем, че бяха направени стъпки към промяна – това беше оценено и от Европа. Всъщност сега БСП бере плодовете на това, че показа, че се променя в определена степен. Сега е ред на десницата да покаже, че е годна да се променя. Всъщност аналогията, която даваме, защото и журналисти, наблюдатели, граждани казват следното нещо – “Нито левицата е достатъчно нормална, да не говорим пък за десницата в България”. Моята аналогия е обяснението е следното, че ние сме като един човек, който е обърнат изцяло към миналото и върви напред с гърба си. Затова и левицата излезе като десница, а десницата като левица. Т.е. ние трябва да оставим все пак миналото не бъде пред нашия взор като мечта. За някои примерно е преди 10 ноември, за други преди 9 септември. Миналото служи за опит, за поука с добрите и лошите си неща. Трябва да го оставим на историците. България трябва да има модерен проект за бъдещето. Той трябва да бъде проект, който има ляво измерение, лява оферта, дясна оферта основно, разбира се и центристка, и в никакъв случай не можем да си позволим от днес нататък да имаме неевропейски оферти за бъдещето.

- Можем ли да обобщим, че вече е дошъл краят на старата десница и е крайно време да се създаде нов десен проект, който категорично да скъса с миналото?
- Аз в определена степен го казах това. За мен като човек от СДС предизвикателството е ние да се върнем към класиката на демокрацията, така дълго проклинатия двуполюсен модел, който бил пагубен за демокрацията беше абсолютно фалшива теза. Той доведе дотам, че левицата е сплотена, а десницата е разбита до много голяма степен. В известна степен ние трябва да поемем кръста си – СДС и хората, които искат да водят политическа битка в интерес на гражданите, опонирайки на БСП, т.е. да работят така че БСП да не е на власт. В това няма нищо непочтено и нищо ненормално. Това е класиката навсякъде по света. Всъщност ние трябва да се реорганизираме до такава степен, че да започнем да играем ролята, която се очаква от нас. Трябва да се модернизираме, трябва да изглеждаме по-европейски. Всъщност механичното събиране на парчетата от досегашната десница не води до този резултат, който се очаква.

- Има ли място Иван Костов в този модернизиран десен проект?
- Според мен категорично не. Аз лично за себе си повече не искам и не мога да работя с този човек.

vsekiden.com