Случващото се със СДС–Варна и резултатите от изборите във Велинград са предупреждение.
При това много сериозно.
Очевидно е, че всяка политическа централа, която си мисли, че ще налага по места “нови” хора, съвсем закономерно ще получи звучна плесница.

Защо винаги става така, че провалът на парашутистите е неизбежен?
Прекалено елементарно звучи обяснението, че видите ли, местните не обичат пришълци и страдат от някакъв специфичен местен шовинизъм. Въпреки че на повърхността най-често излиза това оправдание, в повечето случаи “местният шовинизъм” няма нищо общо с политическите реалности..

Какво всъщност се случва?
В зависимост от значимостта на общината, в която националните лидери са решили да спуснат “нови лица”, “парашутисти”, “връзкари” (по същество иде реч за едно и също) и т.н., скандалът винаги стартира с изолация на “новите” от структурите.
Този ход си има и обяснение и оправдание. Структурите на всяка една партия се градят от хора, които в повечето случаи се познават от години и имат общи навици, а защо не и общи интереси. Имат и нещо много по-важно – нарича се обща история. Когато са били на власт, заедно са отстоявали интересите си, а когато са бил в опозиция пак заедно са отстоявали позициите си.

Изведнъж някой някъде си в политическа централа, намираща се на 500 км., решава и изпраща “нови лица”, “парашутисти”, “връзкари”. Каквото и да говорят маститите политически наблюдатели, социолози и политолози, изолацията наистина е неизбежна.
Второто, което се случва, е простичкият и неотменен факт, че рано или късно битката от местна се прехвърля обратно в… столицата. Ефектът на бумеранга е неизбежен като съдбата! Няма как да сътвориш каша във град като Варна и последствията от това да не се стоварят с цялата си сила. Случващото се в СДС-Варна е емблематичен пример за всичко това.

Но същото може да се случи и с всяка друга партия – нито НДСВ, нито БСП са някакви изключения от общите закономерности. Един Кирчев в НДСВ и красивата приказка приключва със същия гръм и трясък. В БСП може би малко по-дълго ще устискат, подчинявайки се на партийната дисциплина, но вътрешнопартийната битка в Бяла например, по-скоро говори за обратното.

Засега съдбата е опазила другите партии от “нови лица”, “парашутисти”, “връзкари”, но ако попитате Надежда Михайлова, която все по-често излиза разплакана от заседания на НИС или НС на СДС, положението изобщо не е розово. Дежурното успокоение, че нещата ще се оправят от само себе си, в случая е невалидно. Нещата няма да се оправят никога, докато не бъде възстановено равновесието в СДС-Варна. А именно, онзи който е забравил, че срещу себе си има обща история, навици и интереси няма друг изход освен да… се опомни. Докато може. Селските номера в стил “Аз Клавдий”, които се разиграват на “Раковска 134”, могат да се охарактеризират единствено като унизително жалко хленчене на един доносник. Между другото, за сведение на Кирчев, половината от историците (и то приеманата за по-добра половина) са на мнение, че… Клавдий наистина е бил луд. Просто са го използвали и когато му е дошло времето…

В синята централа буквално на всички им е писнало да слушат подсмърчанията на Кирчев и обясненията му колко бил страшен Янко Станев. На последния контролен съвет един от присъстващите (явно непоносимо отегчен) не издържа и задава простичкия въпрос - защо го свалихте Янко Станев, след като е толкова велик?
След подобен въпрос няма нищо по-логично от третия факт, който се стоварва с ужасяваща сила, когато нещата се оплескат. Въпросът за отговорността!?!

Кой е виновен? Хленченето на Кирчев в София си има свето съвсем нормално обяснение – тежестта на отговорностите му (по-скоро на греховете му) се оказва непосилна. А в централата на СДС готови ли са да я понесат? Защото Кирчев е просто “парашутист” или “връзкар”- дори не е “ново лице”.

Има ли нещо ненормално в това местните да защитават своите интереси? Да не би някой да си е въобразявал, че седесарите във Варна са длъжни единствено да водят битка след битка (с костовисти, с кмет, в Общинския съвет и къде ли още не) и накрая ще цъфне единственият и незаменим Кирчев и цялата работа, просто така, безнаказано ще се размине? Когато си правеха сметките в столицата наясно ли бяха, че Кирчев НЕ е отборен играч и че ще остане в изолация?

Ако всичко това не им е било ясно, сега си заслужват и сълзите, и хленченето, и театъра в стил “Аз Клавдий”. В края на краищата именно Надежда Михайлова сътвори кашата във Варна! Ама, били я заблуждавали с приказки как ще се оправят с този, как онзи ще подкрепи и т.н. Ами, да не се е заблуждавала!

Изборите наближават… продължението вече сме го гледали. Всички прогнози, че няма да има дясна коалиция под егидата на СДС се сбъдват. Сигурно пак някой друг е виновен, а не Надежда Михайлова? Ще се пробва да си назначи “нови лица”, “парашутисти”, “връзкари” за депутати и после също като учителя си Костов, Надето ще цака следващото синьо ръководство, ако случайно и бъде потърсена отговорност за предстоящия провал на парламентарните избори. В навалицата обаче някой е пропуснал да отбележи, че “назначенията” във Варна вече не си струват – даже третото депутатско място за СДС-Варна започва да става съмнително.

Ясно е, че написаното до тук няма да доведе до някакво отрезвяване в СДС. Последното следствие от подобни каши е странният фатализъм, който обхваща всички пряко забъркани. Незнайно защо се очаква недомислията, сътворени от човешка ръка, да бъдат разрешени с божия помощ или от съдбата.
И всички чакат със скръстени ръце приближаването на светлината в тунела.

Другите обаче винаги трябва да си имат едно на ум. Политиците, които се смятат за отговорни лидери извън СДС, трябва да са наясно, че случващото се в СДС-Варна е не просто емблематичен пример за това как НЕ трябва да се правят нещата.
Случващото се е закономерност.
Не правете като тях, защото ще ви сполети… същото.
В София трябва да са наясно, че във византийски град като Варна, селските номера край нямат.
Колкото до “нови лица”, “парашутисти”, “връзкари” - добре дошли в ада.

Антон Луков